Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 68

Най-силното й желание в този момент беше шокът й от това откритие да е останал незабелязан за него, но уви.

— Доста е смущаващо, когато човек види този стол за първи път, нали? — запита я той, като сведе поглед към страничните му облегала. — Но след като веднъж свикне с него, не е чак толкова лошо. — Вдигна тъмните си очи и се усмихна.

— Аз не го намирам за смущаващо — отговори му тя искрено. — За мен просто беше неочаквано.

Погледна я с приятната си, предразполагаща усмивка.

— Често съм си мислел да поставя табела на вратата: «Внимание. Вътре има мъж в инвалиден стол.»

Катлийн се разсмя спонтанно.

— Така ще отклоните голям брой скучни интервюта.

— Сигурно. Може би ще трябва да го направя. Размениха усмивки, всеки с разбиране и откровено одобрение към другия.

— Ще ви кажа направо — без да търся състрадание, — че преживях автомобилна катастрофа през нощта на деня, в който завърших колежа. Трима мои приятели от студентското ни сдружение бяха убити. Аз се спасих, но с цената на счупен гръбначен стълб и парализа от кръста надолу.

— Имали сте късмет.

Той подпря лакти на облегалата на стола си и отпусна брадичка на юмруците си.

— Това е много необичаен отговор, госпожице Хейли. По-голяма част от хората обикновено казват «Съжалявам» или нещо подобно. С годините подредих реакциите на хората на физическата ми недъгавост в две основни категории. Те или изразяват жал или смущение и избягват погледа ми, или не я забелязват напълно, като че ли ако упорито отказват да я виждат, тя ще изчезне напълно. Вие не попаднахте в нито една от двете категории. Мисля, че ви харесвам, госпожице Хейли.

Усмихна му се.

— И аз мисля същото.

Той се засмя.

— Искате ли кафе?

Без да изчака отговора й, натисна бутон на бюрото си и само след секунди секретарката му беше в офиса.

— Госпожице Хейли, запознайте се с госпожа Ларчмънт. Тя настоява да я наричам така, независимо от приятелството ни.

— Не искам никой да подозира, че сме обвързани в гореща и сериозна любовна връзка — отговори госпожа Ларчмънт.

Клеър Ларчмънт беше жена към петдесет години, както Катлийн беше правилно предположила. Тя изглеждаше като персонифицираната мечта на един опитен администратор за компетентен и привлекателен помощник.

Очевидно беше, че между нея и господин Кирчоф съществуваше взаимна привързаност. Те бяха достатъчно сигурни в своите отношения, за да си разрешат да се шегуват един с друг. Госпожа Ларчмънт се обърна към Катлийн.

— Можете да ме наричате Клеър.

— Госпожице Хейли, искате ли чаша кафе? — запита я отново Сет.

— Да, с крем, ако обичате — обърна се тя към Клеър.

— А аз… — започна Сет.

— Знам какво искате, господин Кирчоф — каза секретарката и напусна офиса.

— Безценна е, нали? — усмихна се Сет.

— Изглежда, че двамата работите много добре заедно — отговори му тя.

— Да, така е — той сплете пръсти върху бюрото си и каза: — Искам да ви поясня какво точно търся.

Впусна се в кратък разказ за универсалния магазин, основан от дядо му още през двайсетте години на века. Магазинът се запазва по време на кризата и Първата световна война. Бащата на Сет поема бизнеса след войната и го разширява, като увеличава, разбира се, и печалбите. Умира преди три години.