Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 67

— Господин Кирчоф желае да говори с вас — каза любезно секретарката. — Съжалявам, че ви се наложи да почакате.

Катлийн отиде с треперещи крака до вратата на вътрешния офис и влезе. Защо нервничеше така? Не беше характерно за нея. Винаги е била сигурна в себе си. Дали и тази загуба на самоувереност не се дължеше на Ерик Гуджонсън? Тази чужда за нея стеснителност и несигурност?

С твърдото решение да потисне чувството за малоценност, което я беше обхванало, тя повдигна брадичка и премина по луксозния тъмносин килим към заплашително голямото бюро на другия край на стаята.

Мъжът зад него я погледна с разсеяно изражение на лицето, но в следващия миг почти шумно пое въздух, когато тъмните му очи я обгърнаха с одобрителен поглед.

— Госпожица Катлийн Хейли? — запита той с добре модулиран глас.

— Да — отговори тя с усмивка.

— Седнете, моля. Аз съм Сет Кирчоф.

Въпреки че не стана, тя пое добре поддържаната ръка, която се протегна към нея над бюрото.

— Благодаря ви, господин Кирчоф — каза тя, като се отпусна на стола пред бюрото. — Радвам се, че се запознахме.

Възвръщаше си моментно загубената увереност. Знаеше, че на вид изглежда стилен и компетентен търговски посредник за закупуване на модно облекло. Лененият й костюм беше лек — както изискваше сезонът, а цветът му — наситено старо злато — подсказваше за края на този сезон. Тясната пола й стоеше съвършено, а късият жакет се омекотяваше от женствеността на кремавата крепонена блуза под него. Кафявите й обувки и отговаряща на цвят чанта бяха от Гучи — беше си ги купила при едно пътуване до Ню Йорк миналата година. Златните обици с форма на халки бяха подходящото бижу за една делова жена. Кестенявата й коса със златисти отблясъци, засилени от цвета на костюма й, беше прибрана назад в лек кок на тила, но женствеността й отново беше подчертана от няколкото естествени къдрици, които се спускаха край бузите й. Беше се гримирала изкусно в цветове, отговарящи на цвета на облеклото й и на собствения й тен.

Погледна към мъжа зад бюрото и на свой ред оцени красивите му черти. Косата му, тъмна и къдрава, покриваше добре оформена глава. Създаваше впечатление на привлекателен, чувствителен човек. Не беше така подчертано мъжествен като…

Престани! Катлийн си заповяда да не губи контрол с мисли за Ерик, докато преценяваше господин Кирчоф. Устата му беше чувствена и мека. Имаше дълъг тесен нос — в пълна хармония с останалите черти на лицето му.

Беше определено красив мъж, но Катлийн беше привлечена най-вече от очите му. Те бяха наситено шоколадовокафяви, бездънни и тъмни, но не мистериозни, както обикновено характеризират подобни очи. Това бяха открити и топли очи и излъчваха искреност и… какво?… Съчувствие?

Зелените очи на Катлийн се плъзнаха надолу към волевата брадичка и добре оформените рамене. И тук погледът й се смрази. Там, където беше естествено да очаква огромен, покрит с кожа удобен работен стол, отговарящ на човек от ранга на господин Кирчоф, просветваше съвсем не на място хром. Сет Кирчоф седеше в инвалиден стол.