Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 52

Катлийн вдигна бързо глава.

— Не, Ерик. Страхувах се от това, което ставаше между нас, но никога не съм се страхувала от теб — поправи го тя пламенно.

— А сега?

Сега? — запита се тя. — Сега! Сега тя знаеше, че го обича. Тази сутрин, когато снимаше онази възрастна двойка, тя вече знаеше, че го обича. Когато целуна ръката на възрастната жена, Катлийн почувства познатото стягане на сърцето си. Загрижеността му за Джейми и спокойният, разумен начин, по който се държа по време на инцидента, окончателно я спечелиха.

Да, обичаше го. И искаше той да познае напълно любовта й. Искаше да даде израз на това свое чувство, което я бе обсебило. Тя боязливо постави ръце върху раменете му и се вгледа в бездънните му очи.

— Не се страхувам и сега.

Дъхът с мъка излизаше през стиснатите му зъби, когато тя направи малка стъпка напред и гърдите й се притиснаха на голия му гръден кош. Внимателно, като че ли имаше работа с много крехък порцелан, той постави ръце на талията й и я притегли още по-близо до себе си. Силата на докосването на телата им накара и двамата да подскочат.

— Катлийн — простена той, заровил лице в косата й. — Искам те. Ела и легни с мен. — Говореше й покоряващо. Настоятелно. Нежно.

Придвижиха се като един човек към одеялото, което беше проснал върху топлия пясък. Той седна върху него и я погледна с протегната ръка. Тя подпъхна палци в бикините си, смъкна ги надолу край бедрата и колената си, а после грациозно стъпи встрани от тях.

Когато седна до него, той отново я обви с ръце и после бавно се отпусна на пясъка, като я повлече със себе си. Обърна се настрана и я притегли по-близо — сега двамата бяха лице в лице.

— Ако ти причиня болка по какъвто и да било начин, искам да ме спреш.

— Няма да ми причиниш болка — прошепна тя, отмествайки леко къдрица посребрена от луната коса от напрегнатото му чело.

— Да, знам, че ще ти причиня болка. Бих желал да не е така.

— Тогава искам да ми причиниш болка. Искам го.

Той нежно прошепна името й, преди да притисне устни в нейните. Протегна ръка за нейната, целуна пламенно дланта й и я постави на гърдите си.

— Искам да ме опознаеш, Катлийн. Докосвай ме. Няма да предприема нищо, докато не съм сигурен, че ти не ме желаеш толкова силно, колкото те искам аз.

Тя наблюдаваше очите му, когато ръката й започна да изследва чудесата на гръдния му кош. Пръстите й погалиха къдравите му косми и масажираха твърдите мускули под кожата. Смути се, когато случайно докосна едно от твърдите кафяви зърна на гърдите му, сгушено сред жълтеникавокафявите му косми. Ерик пое остро дъх, после сякаш изобщо престана да диша в очакване да го докосне отново. Тя преодоля моминската си боязливост, пръстите й отново се върнаха към тази стегната пъпка плът и любопитно я изследваха.

Той преглътна звучно.

— Разрешава ли ми се същата привилегия?

— Разбира се — засмя се тихо тя.

Легна така, че гърдите й да бъдат лесно достъпни. Шепите му обгръщаха гърдите й, повдигаха ги, притискаха ги. Това, което правеше с нея, беше толкова изтънчено и неуловимо едновременно, че Катлийн не можеше да го възприеме. Единственото, което знаеше, бе, че усеща тази негова игра с гърдите й дълбоко в утробата си. Удоволствието, което изпита, беше с такава покоряваща сила, че му извика никога да не спира…