Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 23

Катлийн отиде до голямото електрическо табло и щракна ключовете. Сега стаята се осветяваше само от разсеяната светлина на малката електрическа крушка в кухнята.

— Готова ли си? — запита я Ерик и й се усмихна.

— Готова съм.

Видеооператорът пусна лентата и Катлийн седна до една от дългите маси на децата. Той се отпусна до нея, опря лакти на масата зад себе си и протегна дългите си крака напред. Катлийн погледна собствения си гол крак само на няколко сантиметра от бедрото му, но не го отмести.

Гледаха необработените сцени и бъбреха приятелски за настроенията, които беше успял да улови. Катлийн не можеше да не се разсмее, когато на екрана се появи покритото с лунички и потънало в сълзи лице на Грейси. Падайки по време на сутрешното изкачване, си бе ударила коляното и дълго бе оплаквала получената драскотина.

— О, Ерик, колко си жесток! — порица го Катлийн през смях.

— Възможно е да си права. Но не можах да надвия изкушението да я снимам. Обзалагам се, че един ден, когато порасне, махне тези скоби и си сложи контактни лещи, ще засенчи всички около себе си — ръката му се отпусна леко върху рамото на Катлийн.

— Надявам се. Тя заслужава малко щастие. Родителите й и малкото й братче са загинали при автомобилна катастрофа, а самата тя е прекарала месеци на легло с жестоки наранявания. Била е осемгодишна и колкото и тъжно да звучи това, счита се, че осемгодишно дете е твърде голямо за осиновяване. Вероятно ще живее в сиропиталище, докато стане на осемнайсет, когато, надявам се, ще може да отиде в колеж.

— Господи, какъв ужас!

Катлийн въздъхна.

— Да, така е. По-голямата част от децата тук са станали сираци при подобни обстоятелства. Някои от тях имат по един родител, обикновено бащата, който обаче не е в състояние да ги гледа. Много малко са родени в дом за самотни майки или са загубили родителите си още като бебета. По-голямата част от бебетата обикновено лесно се осиновяват.

Точно в този момент на екрана се появи лицето на Джейми в едър план.

— Джейми е изключение от това правило. Той е дете на самотна майка, която го дава за осиновяване още при раждането му. Но никой не го е поискал, защото е мелез.

Ръката на Ерик се плъзна по рамото й към врата в успокоителен жест, който премина в ласка.

— Той ти харесва много, нали?

— Да, прав си. Стремя се да не го показвам, но е така — радваше се, че на Ерик се наложи да стане, за да смени лентите. С мъка се бореше с изкушението да се сгуши в него.

Той пусна четири ленти, по двайсет и пет минути всяка, и всеки път, когато ставаше, за да ги сменя, се връщаше на мястото си и поставяше ръката си на врата й, рамото или гърба й. Всъщност през цялото време ръката му я докосваше.

Катлийн скри лицето си в длани, когато на екрана се появи нейният паяк. Двамата се смяха на погрешните движения на камерата — паякът сякаш танцуваше по мрежата си.

— Радвам се, че не ми е хрумвало да ставам видеооператор!

— Беше затруднена — не можеше да държиш камерата сама. А моето извинение е, че не виждах какво снимам — приближи се до нея и докосна с устни ухото й. — А и бях оправдано разсеян. — Устните му докоснаха леко бузата й. Точно в този момент видеото прищракна — лентата бе свършила. — По дяволите! — изруга той тихо и стана.