Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 22

Имаше още нещо, което бе необяснимо. Тя не беше неговият тип. Харисънови му бяха казали, че работи в сферата на модата. Трябваше веднага да се досети. Кой друг можеше да носи чифт къси панталонки и свободна блуза, сякаш това беше най-модното облекло? До този момент дрехите на жените изобщо не го интересуваха. Предпочиташе ги голи. Освен това харесваше пищни тела.

А тя беше с почти момчешка фигура. Дългите й стройни крака не се опитваха да предизвикват, но той се беше хванал, че наблюдава играта на мускулите й, докато вървеше пред него по планинската пътека сутринта. Гърдите й бяха малки, но красиво оформени.

Хиляди дяволи! Фантазираше си за жена, която не изглеждаше достатъчно зряла. Харесваше жените, но ги харесваше голи, мълчаливи и в леглото. Никога не беше мислил за тях като за личности. Нито пък беше търсил някоя от тях заради удоволствието от общуването. А днес беше споделил с Катлийн мисли, неподредени дори в собствената му глава. Нейният начин на слушане беше изострил мозъка му, беше го накарал да види ясно неща, които преди бяха обвити дори за самия него в мъгла.

Снощната целувка не беше спонтанна. Беше я планирал до последната подробност. Искаше да притисне устни до нейните. Но вместо да задоволи любопитството му, тя го беше накарала да копнее за още една. Трябваше да разбере дали вкусът й е наистина толкова добър, колкото кратката целувка му бе подсказала.

Лентата свърши и Ерик отговори с усмивка на ентусиазираното ръкопляскане на децата.

— Отново, отново! — скандираха те.

Ерик се засмя.

— Не, стига вече.

— Деца — надвика Би Джи шума и плесна с ръце. — Деца, време е за лягане, така че нека всички да тръгват към бунгалата си. Възпитатели, погрижете се за групите си. Всички прекарахме чудесна вечер. Нека да благодарим на господин Гуджонсън.

Децата с радост изкрещяха думичките на благодарност към него, като се възползваха докрай да бъдат толкова шумни, колкото им се искаше.

Катлийн се бе върнала в трапезарията. Ерик успя да се промъкне през тълпата до нея.

— Иска ми се да ти покажа днешните си снимки. Не са редактирани, но реших, че може би ще поискаш да видиш какво съм направил досега.

— Аз… — поколеба се. Не беше наясно дали искаше да остане насаме с него или не.

— О, хайде! — подкани я той. — Приеми идеята ми като покана за кино без пари. — Докосна я леко с юмрук по рамото.

Катлийн се засмя.

— Добре, ще изгледам днешните ленти.

Пожелаха лека нощ на другите възпитатели и на Харисънови, които забързаха към стаите си, като отклониха поканата на Ерик да останат — Би Джи заяви, че трябва да бъде в стаята си преди новините в десет часа. Жените от кухнята бяха измили чиниите и в сградата нямаше никой друг, освен тях.

— Ще започна с първата лента — каза Ерик. — Защо не загасиш светлините? Ще виждаме по-добре.