Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 186
Сандра Браун
Той беше вече на верандата и дърпаше шнура на старомодния звънец. Катлийн отиде до вратата и я отвори без колебание.
Вгледаха се един в друг и останаха така в продължение на цяла вечност. Ерик влезе, без да каже нито дума. Изтръска мокрото си палто и го закачи на закачалката до вратата. Огледа стаята с гръб към нея и изрази с кимване мълчаливото си одобрение.
— Здравей, Катлийн — обърна се с лице към нея.
— Здравей, Ерик — отговори тя с несигурен глас. Защо не можеше да говори? Веднага се беше превърнала във възел от нерви. Дошъл е тук, за да я заплашва за Терън? Ще използва ли факта, че е сама, ще го вземе ли насила?
— Къде е Терън? — запита той, като че ли прочете мислите й.
— Спи горе — отговори тя предпазливо.
Ерик кимна разсеяно.
— Къщата е хубава, много хубава. Харесваш ли я?
Въобразяваше ли си или и той беше не по-малко нервен?
— Да, влюбена съм в нея. Тук е много спокойно.
Той седна без покана на канапето пред камината и се втренчи в огъня за момент. После вдигна глава и като че ли се учуди, че тя все още стои права.
— Седни.
Катлийн не помръдна.
— Какво правиш тук, Ерик?
Той я гледа още известно време, без да промълви нито дума, после извади плик от джоба на ризата си и й го подаде.
— Получих този плик по пощата преди три дни от адвоката на Сет. Бил е инструктиран да го изпрати в определен ден. Доктор Александър го е получил от Сет в нощта на смъртта му.
Катлийн искаше да попита какво значи всичко това, но той се беше обърнал отново към огъня, вгледан замислено в пламъците му. Пликът в ръката му изглеждаше напълно безопасен — на него бяха написани само името и адресът на юридическа фирма. Отвори го и извади от него два листа. Единият беше договорът за заема, направен от Сет на новата компания на Ерик. На него беше сложен червен печат с текст: «Напълно изплатен».
Другият беше изписан саморъчно от Сет — не толкова четливо и твърдо, както обикновено, но достатъчно ясно. Датата посочваше нощта преди смъртта му.