Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 183

— Чудя се какво ли го е променило така? — запита многозначително Една.

Катлийн побърза да смени темата, разказвайки за последните подвизи на Терън.

— Надявам се, че ще можете скоро да го видите. Непременно ще го обикнете.

— Ние вече го обичаме — каза Би Джи.

Преди да затвори телефона, Една каза:

— Защо двамата с Терън не ни погостувате? Той ще може да играе на открито. А и ти ще се почувстваш добре.

— Бих дошла с удоволствие, но не знам кога ще мога. Точно сега нещата около мен са много неустановени. Ще трябва да изчакам.

* * *

Не се наложи да чака дълго. Две седмици след Нова година адвокатът на фамилията Кирчоф извика Катлийн и Хейзъл в офиса си, за да им прочете завещанието на Сет. Съдържанието му изненада и двете жени.

Оказа се, че Сет тайно беше продал магазините Кирчоф на по-голяма верига от универсални магазини. В условията на продажбата бяха включени няколко изисквания — сестра му да бъде приета в техния борд на директорите и да запази мястото си там, докато иска, магазините да задържат името Кирчоф до края на живота й, а Катлийн да остане на настоящата си работа също докато иска.

Къщата оставаше на Хейзъл, както и по-голяма част от имуществото на Сет. На Катлийн беше завещана сума, която в нейните очи изглеждаше много голяма, но в действителност беше доста скромна в сравнение с огромното богатство на Сет. Оставяше й също и къща в Напа Вали, на север от Сан Франциско. Сет никога не й беше споменавал за този имот, а го беше закупил, както каза адвокатът, преди година.

Хейзъл побесня, когато разбра за продажбата на магазините без нейно знание, но, от друга страна, се опиваше от чувството, че се е наложила над Катлийн и получава много повече от нея. В завещанието не се споменаваше за Терън. Това изненада Катлийн и предизвика радостта на Хейзъл. Най-важно за Хейзъл беше, че нейният дял от имуществото на Сет многократно превишава този на Катлийн.

— Искам ти и копелето ти да напуснете къщата ми до края на седмицата — заяви Хейзъл, когато излязоха от офиса на адвоката. — Не желая повече да те виждам.

Катлийн не й отвърна — истината беше, че посрещна злобните й думи дори с облекчение. Тя самата не искаше да остава и една нощ повече в тази къща. Каква ли би била реакцията на Хейзъл, ако й кажеше кой е бащата на Терън? Беше толкова хитра — защо не беше прозряла истината? Катлийн често се беше страхувала да не разпознае някои от чертите на Ерик в детето. Но Хейзъл не беше търсила улики за физическия му произход. Проклятието на живота й беше простият факт на съществуването на Терън и Катлийн, а не откъде са дошли. Ако Хейзъл не беше така концентрирана в саботиране на работата й в магазините, за да предизвика неразбирателство между нея и Сет, очите й можеха да се отворят за единствения коз, с който щеше да постигне своето отмъщение. Беше държала в ръката си асо — и не беше разбрала. Сега вече беше твърде късно. Играта бе приключила.

Катлийн погледна свитото от злоба тържествуващо лице на Хейзъл и почти се изкуши да й каже всичко. Но какъв беше смисълът? Хейзъл нямаше повече нищо общо с живота и бъдещето й.