Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 182

С кого ли прекарва Коледа — помисли си тя и сърцето й се сви от болка. — Дали пие вино пред камината си с жена? Прегръща ли я? Целува ли я? Казва ли й…

Престани! Не трябва да мисли за това. Иначе ще подлудее. А ако не мисли за него, ще умре…

Трябва да говори с някого. Вдигна телефона и се обади на единствените хора, които й бяха останали…

— Една, весела Коледа!

— Катлийн! Скъпа, толкова се радвам, че се обади. Би Джи, изключи този мач и вдигни другата слушалка. Катлийн се обажда.

— Здравей, мила! — гръмна в ухото й познатият глас на Би Джи.

Гласовете им бяха като балсам за раните й. Те бяха най-прекрасният коледен подарък за нея.

— Благодаря ви за цветята, които изпратихте за погребението на Сет. Написала съм отговор, но той още не е изпратен.

— Скъпа моя, знаеш, че няма защо да ни благодариш. Ако можехме, щяхме да бъдем с теб.

— Знам. Разбирам. Чудесно е да чувам гласовете ви.

— Катлийн, как си? Как е детето? Добре ли си? — загрижено запита Една.

Любовта им достигна до нея по жиците, докосна сърцето й, освободи цял порой от чувства, които до този момент беше успешно потискала. И тя им разказа всичко, като започна от деня, в който ги остави, за да придружи Ерик до летището на Форт Смит.

— Терън е син на Ерик — призна тя тихо.

— Катлийн, ние не сме чак толкова стари и слабоумни, за да не разберем сами това — каза Би Джи. — От самото начало знаехме кой е бащата на това бебе. А Ерик знае ли?

— Да — отговори тя спокойно и заразказва за повторната поява на Ерик в живота й, за дните в Чъб Кей. — Не мога да престана да го обичам. Любих се с него, а когато се върнах, Сет умираше. — Разплака се със сърцераздирателни ридания и сърцата на възрастните хора се свиха от болка.

— Катлийн, бедното ми момиче — каза Една и Катлийн усети сълзите в гласа й.

— Ти и този млад мъж сте в непрекъсната борба от момента, в който се видяхте. Защо не му кажеш ясно и просто за чувствата си? — запита Би Джи.

— Защото не съм сигурна, че той ме обича. Той иска само Терън — страх ме е, че ще ми го отнеме. Няма да оставя сина си без борба, но той може да превърне съществуването ми в истински ад.

— За първи път в живота си чувам толкова глупости накуп — обади се Би Джи.

— Катлийн, наистина не се чуваш какво говориш. Едва ли можеш да си представиш в какво състояние беше, когато дойде да те търси след катастрофата. Никога не съм виждала толкова влюбен мъж, истински болен от любов.

Катлийн поклати тъжно глава.

— Не. Той само е бил вбесен, защото съм го изоставила.

— Той няма да направи нищо, което да причини болка на теб или на детето — каза Би Джи. — Познавам достатъчно добре човешката природа.

— Но ти не си го виждал сега. Той е съвсем различен от човека, когото познавате от онези дни в Маунтин Вю. Той е… груб… суров.