Читать «Защото вярваш в любовта» онлайн - страница 2

Пътят до Майфеър беше дълъг. Имаше достатъчно време да подготви грижливо лъжите си.

Майкъл Кениън се върна в къщата на Стратмор след ден, пълен с всевъзможни изненади, и икономът му подаде картичка.

— Една дама желае да говори с вас, лорд Майкъл.

Спонтанният отговор на лорда не беше особено приличен.

Но когато хвърли поглед към картичката, той замръзна на мястото си. Мисис Колин Мелбърн.

Божичко, Катрин! Само това му липсваше. И все пак мисълта, че тя е тук, под неговия покрив, предизвика в душата му такова нетърпение, че дори не си направи труда да попита къде е посетителката. Икономът безмълвно се поклони и Майкъл се втурна като луд към малкия салон, чиято врата беше останала притворена.

— Катрин?

Тя стоеше до прозореца и при влизането му се обърна. Простата прическа и скромната сива рокля само подчертаваха красотата й.

Когато се разделиха, той се бе помолил безмълвно никога вече да не се срещнат. През изминалата година беше изразходвал значително време и енергия в старания да я забрави. Но щом я видя отново, престана да се тревожи за бъдещето. Срещата с нея беше като свеж полъх въздух в дълбока минна галерия.

— Много съжалявам, ако съм ви попречила, лорд Майкъл — заговори несигурно Катрин.

Майкъл спря за миг, за да се овладее, и прекоси помещението.

— Откога сме толкова официални, Катрин? — попита с усмивка той. — Господи, радвам се да ви видя. Красотата ви е както винаги зашеметяваща.

Той взе ръцете й и изпита внезапен страх, че ще направи нещо непростимо. Но мигът премина, той се приведе и я целуна приятелски по бузата.

После пусна ръцете й и се отдалечи на сигурно разстояние.

— Как е Ейми? — Стисна зъби и добави: — А Колин?

Катрин се усмихна.

— Ейми е много добре. Сигурна съм, че няма да я познаете. Кълна се, че за една година е пораснала почти осем сантиметра. Колин… — тя се поколеба за миг — е още във Франция.

Тонът й беше неутрален, както винаги, когато говореше за мъжа си. Майкъл отново се възхити на спокойното й достойнство.

— Очевидно съм забравил добрите маниери — засмя се той. — Моля, седнете. Ще позвъня за чай.

Катрин сведе поглед към скръстените си ръце. Профилът й имаше сладката чистота на светица от Ренесанса.

— Мисля, че трябва веднага да ви обясня защо съм тук. Необходима ми е вашата помощ, но случаят… случаят е необикновен. Вероятно ще ви стане неприятно, щом чуете за какво се отнася, но все пак реших да опитам.

— Никога — отговори спокойно той. — Аз ви дължа живота си, Катрин. Можете да искате всичко от мен.

— Не заслужавам чак такава чест. — Тя вдигна глава и учудващите очи с цвят на аквамарин засвяткаха в рамката на тъмните ресници. — Боя се, че ми е необходим… съпруг. За известно време. Заместник на Колин.

Книга първа

Пътят към ада

1

Саламанка, Испания, юни 1812 година

Белокосият хирург прокара ръка по челото си и остави по кожата кървава следа. После огледа внимателно мъжа, проснат на примитивната операционна маса.

— Натворили сте истинска свинщина, капитане — проговори той с ясно изразен шотландски акцент. — Никой ли не ви е казвал, че не можете да отразите цял заряд картеч с гърдите си?