Читать «Защото вярваш в любовта» онлайн - страница 6

Преди да е успяла да свали окървавената рокля, отвън се чу тропот на копита, следван от звън на метал и кратки заповеди. Гласът на Колин. Само след минута в палатката влезе енергичен кавалерийски офицер, едър и внушителен.

— Добро утро, дами. — Той разроши косичката на Ейми и се засмя. — Чу ли за вчерашното кавалерийско нападение, Катрин?

Без да чака отговор, той грабна мършавото пилешко бутче от кошницата и го захапа жадно.

— Това беше най-хубавата маневра, в която съм участвал. Връхлетяхме върху французите като страшна буря и ги пометохме от полето. Взехме хиляди пленници, много оръжие и на всичкото отгоре два орела! Никога не сме имали такава богата плячка.

Позлатените френски полкови стандарти, наречени орли, бяха изработени като императорските орли на Рим и пленяването на два едновременно беше наистина забележително събитие.

— Чух — отговори с треперещ глас Катрин. — Нашите бяха великолепни. — А тя бе прекарала нощта в превързване на ранените — цената на победата.

След като огриза бутчето, Колин изхвърли кокалчетата навън.

— Преследвахме французите, но нямахме късмет. Един от онези дяволски испански генерали пренебрегна заповедта на Олд Хъки да остави гарнизон край реката, но не събра смелост да си признае грешката.

Катрин се направи, че не е чула думите му. Детето й живееше в армейски лагер и тя не можеше да го предпази от грубия език на войниците.

— Разбирам генерала. Никой не би признал доброволно грешката си пред лорд Уелингтън.

— Права си. — Колин смъкна от раменете си прашния жакет. — Има ли още нещо за ядене? Мога да изям цял френски кон, стига да е опечен, както трябва.

Ейми го погледна укорително.

— Мама има нужда от почивка. Прекара цяла нощ в лазарета.

— А татко ти е участвал в битка и не е хапнал цял ден — отвърна меко Катрин. — Ще направя закуска.

Тя мина покрай съпруга си и излезе от палатката. Беше усетила миризмата на мускус, примесена с тази на кон и мръсотия. След преследването на французите Колин явно беше посетил сегашната си приятелка, жизнерадостна вдовица от Саламанка.

Нейното момиче за всичко беше жената на един сержант от полка на Колин и щеше да дойде най-рано след час. Затова трябваше да стъкне огъня сама. Сложи съчки върху жаравата и уморено се замисли за живота, който водеше, толкова различен от мечтите й. Беше на шестнадесет, когато се омъжи за Колин. Тогава вярваше в романтичната любов и вълнуващите приключения. Вместо това намери самота и прекарваше дните си в грижи за умиращи момчета като Джем.

Катрин скочи нетърпеливо и окачи котлето над огъня. В живота й нямаше място за самосъжаление. Макар че й беше тежко да се грижи за ранените, тя беше удовлетворена от съзнанието, че вършеше нещо наистина важно. Макар че бракът й не беше това, на което се беше надявала, двамата с Колин се разбираха добре. А що се отнася до любовта — е, нали си имаше Ейми. Жалко само, че не можеше да има още деца.