Читать «Защото вярваш в любовта» онлайн - страница 14

— Готови сме с уроците, мамо. Позволяваш ли да поиграем в градината?

Докато децата и едно дълго, късокрако куче минаваха шумно покрай Катрин, второто куче, петнисто животно с неопределена порода, залая срещу Майкъл.

— Тишина — извика през смях Катрин, — или майор Кениън ще си потърси друга квартира. Кланси, веднага престани да лаеш.

Майкъл изпита още по-силно уважение към нея, когато не само децата, но и кучето веднага млъкнаха.

Катрин посочи най-голямото момиче, вероятно на около десет години.

— Това е дъщеря ми Ейми.

Майкъл се поклони сериозно.

— Мис Мелбърн.

Момичето направи грациозен реверанс. Имаше изразителните сини очи и тъмната коса на майката.

— За мен е чест да се запозная с вас, майор Кениън.

— А това са мис Моли Моубри и мистър Джеймс Моубри — продължи Катрин.

Двете деца имаха червени коси и живи лица. Моли беше на осем или девет, брат й доста по-малък. И трите деца имаха безупречни маниери. След като направи реверанс, Моли попита:

— Вие лорд ли сте?

— Титлата е почетна — отговори Майкъл. — Баща ми е херцог, но аз няма да бъда истински лорд, защото имам по-голям брат.

— О! — Моли очевидно не разбра думите му. — Капитан Уайлдинг ни дава уроци по рисуване. Вие знаете ли нещо полезно?

Ейми я смушка с лакът и изсъска:

— Не задавай такива въпроси.

Моли примигна с големите си лешникови очи.

— Неучтива ли бях?

— В никакъв случай — усмихна се Майкъл. — Но се боя, че не притежавам интересни способности.

— Така ли? — прошепна разочаровано момиченцето.

Какво ли би могло да заинтересува едно дете? Минно дело, строеж на галерии?

— Разбира се, че не.

— Знам например кога ще има буря, но не съм сигурен, че мога да науча и други да познават.

Лицето й се разведри.

— Е, можете да опитате.

— Майорът има нужда от почивка — намеси се решително Катрин. — А вие излезте в градината и вземете Кланси и Луи Ленивия.

Майкъл проследи развеселено излизането на малката група.

— Луи Ленивия?

Един глас от стълбата поясни:

— Така наричаме дългото летаргично куче. По цял ден спи. Това е единственият му талант.

Майкъл вдигна глава и видя красива крехка жена с червена коса да слиза по стъпалата.

— Аз съм Ан Моубри — представи се с усмивка тя. Двамата поговориха малко, докато Ан обясни смутено:

— Моля да ме извините, майоре. Отново съм бременна и съм в периода, когато непрекъснато ми се спи.

Майкъл беше много впечатлен от откритостта й. Дамата беше красива, дружелюбна и очарователна. И за щастие не го объркваше като Катрин.

След като Ан се оттегли, Катрин го поведе по стълбата.

— Стаята ви е на втория етаж, Майкъл.

Тя го въведе в слънчево помещение с поглед към страничната уличка.

— Кенет живее в другия край на салона. Леглото е застлано с чисти чаршафи, тъй като знаехме, че много скоро ще бъде заето.

Тя се обърна към него и слънчевата светлина, която падаше през прозореца, освети стройната й фигура. Потопена в светлина, тя му заприлича на богиня, твърде красива, за да бъде реална. Въпреки това притежаваше способността да създава около себе си радост и спокойствие и това му напомни за Клер.