Читать «Защото вярваш в любовта» онлайн - страница 11

Групата се разпръсна и между младите офицери се появи засмяна жена. Майкъл я погледна и замръзна на мястото си. Жената беше прекрасна — сетивата му се вцепениха, дъхът му спря. Беше по-красива дори от любовницата му Каролайн, въздействието й беше също така силно. Почувства се като риба, погълнала смъртоносната кука.

Когато дамата се приближи и подаде ръка на херцога, Майкъл си припомни, че беше на тридесет и три години, отдавна отминал възрастта, когато се влюбваше във всички красиви личица. Ала тази жена беше достатъчно красива, за да предизвика бунт в мъжки манастир. Гладката тъмна коса беше пригладена назад, но скромната прическа само подчертаваше класическото съвършенство на лицето. От прелестната и фигура се излъчваше чувственост, която би накарала всеки мъж да си загуби ума.

— Много съжалявам, че отклоних офицерите ви от задълженията им, сър — обърна се тя шеговито към Уелингтън. — Минах само да предам вест на полковник Гордън, но ще побързам да си отида, за да не ме обвините в подпомагане на врага!

— Никога не бих направил подобно нещо — отвърна галантно Уелингтън. — Кениън, срещали ли сте мисис Мелбърн на полуострова? Съпругът й е капитан в трети драгунски полк.

Учуден от спокойствието на гласа си, Майкъл отговори:

— Боя се, че не съм имал това удоволствие. Кавалерията и пехотата не се харесват особено.

Херцогът се изкиска с разбиране.

— Прав сте, но мисис Мелбърн беше известна и като Света Катерина, защото се грижеше самоотвержено за ранените. Мисис Мелбърн, майор лорд Майкъл Кениън.

Жената се обърна към Майкъл и нещо просветна в очите й, но веднага изчезна. Подаде му ръка и го дари с дружелюбна усмивка. Очите й бяха изразителни, с цвят на светъл, бистър аквамарин, несравними с нищо, което беше виждал дотогава.

— Мисис Мелбърн. — Майкъл се наведе над ръката й и в паметта му проблесна смътен спомен. Господи, нима тази елегантна дама беше жената, която беше пяла на умиращото момче в лазарета след битката при Саламанка? Трудно му беше да повярва.

— Майор Кениън току-що пристига в Брюксел и се нуждае от квартира — обясни херцогът. — Дали в дома ви ще се намери място за още един офицер, мисис Мелбърн?

— Разбира се, сър. — Катрин се обърна развеселено към Майкъл: — Но ви предупреждавам, че ще трябва да понасяте три деца и голям брой домашни животни. Освен съпруга ми и капитан Моубри, в къщата живее още един офицер, капитан Уайлдинг.

Майкъл окончателно разпозна тихия, успокояващ глас, който беше утешавал умиращото момче. Тази стройна фигура наистина беше дамата от Саламанка. Забележително.

— Уайлдинг ви е приятел, нали? — попита с усмивка херцогът.

В главата му светна предупредителна лампичка: беше повече от глупаво да живее под един покрив с жена, която му въздейства по подобен начин. Въпреки това се чу да казва:

— Да. Много обичам деца и домашни животни.

— Тогава сте добре дошъл — усмихна се сърдечно тя. — Градът се пълни с неотслабваща бързина и аз отдавна бях решила да приема още един квартирант. Затова е по-добре да го направя веднага.