Читать «Първото семейство» онлайн - страница 53

На третия ден главната тема бяха летописците. Оценителите особено се интересуваха от обяснението на Стив за връзката му с Мистър Сноу и Кадилак и в частност от неговото обяснение за ключовата роля на стария мют като историк на племето и ходеща енциклопедия и ролята му на главен тактик и съветник на управляващите старейшини и как Кадилак е обучаван за негов заместник.

— Да не искаш да кажеш, че тези летописци са възпитатели… че могат да обучат всяко дете да запамети над деветстотин години устна история? — попита оценител 6.

— Не, сър, не всяко дете — отговори Стив. — Тези летописци са от друга порода. Те са родени с тази способност. Не зная как или какъв е процесът на селекция, но зная, че М’Колите още нямат трето поколение надарено дете, което да замести Кадилак. Не ме разбирайте погрешно. Външно тези, хм… хора… изглеждат също както всеки друг мют. Но под деформациите на кожата и костите, те са изключително надарени индивиди.

Оценител 6 изсумтя.

— Очевидно са те впечатлили.

— Сър, те са наши врагове и ако пренебрегна техния несъмнен потенциал да ни наранят, ще наруша клетвата си да правя всичко, което мога, за да защитя Първото семейство и Федерацията.

Младата председателка на съвета се усмихна.

— Добре казано, Стив.

«Ами да — помисли Стив. — Това е линията, която се приема добре от оценителите.» Но в нея имаше и известна истина. Иронията беше, че видимата готовност на Стив да разкаже всичко прикриваше действителната истина: потенциалът на Мистър Сноу да навреди на Федерацията беше по-голям, отколкото те можеха да си представят.

Стив отправи към пъстрите очи на председателката най-честния си поглед.

— Мадам, с риск да изпадна в немилост трябва да кажа, че докато, от гледна точка на умствена сила, двамата летописци стоят една глава над останалите, средният мют не е толкова глупав, колкото очаквах.

— Нека изясним това — каза председателката. — Да не се опитваш да ни кажеш, че мютите от Плейнфолк притежават човешки интелект?

— Да — добави оценител 3, човек с глупава физиономия, чийто врат беше твърде широк за лицето му. — Да не искаш да кажеш, че тези животни са като нас?

И двамата му зададоха въпроси. Всяка дискусия в тази насока беше истински динамит. Стив претегли внимателно отговора си — съзнаваше, че едно продължително колебание може да се интерпретира неблагоприятно.