Читать «Първото семейство» онлайн - страница 211

Една жена от всяка тройка прислужнички свали издутите си на коленете панталони и само с бели памучни забрадки на главата четирите влязоха в каците с гореща вода. Следващият ход беше ясен дори за един мют. Облеклото им с колекцията от кости, пера и камъчета беше грижливо свалено, след това ги поканиха да се потопят в горещата вода.

Това изживяване беше ново. През хилядата години, откакто травматизираните им предшественици се бяха измъкнали от руините на войната, мютите никога не бяха прахосвали гореща вода за телата си; единствената вода, която сгряваха, беше за супа или яхния. Но имаше и друга изненада. Жените в каците държаха парчета твърда жълта мазнина, която правеше бяла пяна като сапунените листа, но в много по-голямо количество. Държаха и меки камъни, пълни с дупки — камъните можеха да се изстискат с ръка и с тях се търкаше кожата. Мистър Сноу овладя първоначалните си опасения и покорно се остави на грижите на прислужничката. Не беше толкова неприятно, колкото очакваше.

Когато тя достигна частите, които не бяха усещали докосване на женска ръка от няколко десетилетия, Мистър Сноу трябваше да признае, че в цивилизацията на майсторите на желязо има и нещо добро.

След като влезе в кацата, самураят свали маската си, но държеше лицето си обърнато настрани. Преди да излезе един от неговите червени му донесе нова маска. Прислужничките изтъркаха тримата мюти, после ги поляха със студена вода, а другите, които стояха до каците, ги избърсаха. После им дадоха набедрени препаски и свободни долни ризи, черни издути на колената панталони и куртки в черно и кафяво с широки рамене и пристегнати с широк платнен колан. Сложиха ги на ниски столове, изсушиха им косите, сресаха ги и ги сплетоха изкусно на венче на главите с тънки дървени тресчици. След това едно от мъртвешките лица внимателно изсуши стъпалата им, докато второ безжизнено лице им обу къси бели памучни чорапи и дървени сандали.

Самураят получаваше същото внимание. Единствената разлика беше в облеклото му, в което бяха вплетени нишки блещукащо сребро, а на гърба му бе избродиран символът на неговия род. Лицето му отново беше скрито от бял шал с плътна червена препаска точно над челото. Самураят пъхна извития си меч в широкия си пояс и покани тримата мюти да го последват. Излязоха от банята и отидоха на главната палуба, изкачиха се по две открити стълби и стигнаха на втората от двете веранди на горната страна.

Цялостната конструкция на кораба беше от хоризонтални и вертикални греди, но суровите линии бяха омекотени от скулптирани подпори и корнизи и богато украсени табла и паравани, поставени между масивни подпори. Водачът им зави надясно и мина между двама маскирани червени, охраняващи коридор, който се простираше по целия кораб от левия до десния борд. От лявата страна на коридора на височина на прасеца имаше платформа, широка четири стъпки. Други двама червени седяха кръстато по средата на платформата от двете страни на една врата. Също като стените, вратата беше направена от два панела прозиращ бял плат, опънат на дървени рамки.