Читать «Първото семейство» онлайн - страница 202

— Е, предложението ми наистина не беше много умно. Но какво смяташ да правиш?

Мистър Сноу избухна.

— Велика небесна майко! Не зная какво ще правя, Брикман! Въпроси, въпроси, вечно въпроси! През последните петдесет години винаги е същото, ден подир ден! Поболях се и се уморих да отговарям… — Той се нахвърли върху нещастния търговски съвет. — Писна ми от жалките тъпаци, които не престават да ми задават същите глупави въпроси и които никога не слушат отговорите. — Обърна се на запад и протегна ръце към залязващото слънце. — О, Талисман! Защо трябваше да ме правиш летописец, когато можеше да ме направиш глух и ням! — Мина покрай Стив и се отдалечи.

Стив гледаше след него с изненада.

— Какво го измъчва? — попита Летящия тигър. — Негова беше идеята да изпратим Кадилак и Клиъруотър при майсторите на желязо. Никой от нас не искаше да правим търговия за пушки. Той ни набута в тази сделка.

— Какво решихте?

Летящия тигър безпомощно разпери ръце.

— Ще ги вземем, разбира се. Какво друго можем да направим? — Той обърна очи към небето. — Това е проблемът с летописците. Ако не приемеш съвета им, не искат да говорят.

Търговският съвет измърмори одобрително.

Стив сложи ръка на рамото на мюта.

— Остави това на мен. — И отиде да търси Мистър Сноу. Намери го седнал на един камък на брега на четвърт миля вляво от корабите.

Старият летописец не му обърна внимание и продължи унило да гледа морето.

— Мисля, че знам отговора на моя въпрос, древни…

Мистър Сноу го погледна за миг, но не каза нищо.

— Вие изпращате осемнадесет племенни братя и сестри надолу по реката. Нека заема мястото на един от тях.

— Ти си луд…

— Никога през живота си не съм бил по-нормален. Ще отида в Бет-Лем да намеря Кадилак и Клиъруотър и да ги върна при вас… живи и здрави.

Мистър Сноу остана втренчил очи в хоризонта, докато претегляше предложението, след това се обърна към Стив.

— Твоите господари казвали ли са ти нещо за Бет-Лем? Имаш ли някаква представа къде отиваш?

— Никаква. Просто ще решавам на място. — Той сложи успокоително ръка върху рамото на стария човек. — Виж, не се тревожи, ще се справя. Ти искаш те да се върнат, нали?

— Разбира се, че искам.

— Аз също. По други причини.

Мистър Сноу все още изглеждаше неуверен.

— Оценявам жеста ти. И се надявам да не съжаляваш за него.

Стив се усмихна.

— Неправилно ме разбра. Ако остана жив, за какво трябва да съжалявам? Слушай, има само едно нещо. Мисля, че вече са направили товарната декларация за хората, които ще пътуват, и са предали рабоша. Ще можеш ли да ме качиш на кораба?

Беше ред на Мистър Сноу да се усмихне.

— Няма проблем. За динките мютите твърде много си приличат. Но може би ще трябва да ти боядисаме косата.

— Тогава да започваме.

Животът сякаш отново се върна в лицето на стария мют. Той стана и хвана Стив за раменете.

— За последен път те питам: сигурен ли си, че искаш да преминеш през това?

Стив се намръщи.

— Нямам избор. Вероятно никога не съм имал. «Колелото се върти» — Плейнфолк не казват ли така? Всъщност, когато каза на племето, че съм се върнал да извърша велико дело в името на Талисмана, имах чувството, че вероятно си знаел, че това ще се случи.