Читать «Стейкман» онлайн - страница 52

Един час по-късно изхвърлиха трупа през борда без обичайните формалности. Намираха се вече в жълтите речни води и при шума от падналото тяло към парахода бързо се стрелнаха няколко крокодила, за да изпълнят службата си на гробари.

Плаването по реката премина успешно. При устието на Арканзас тримата пътници напуснаха «Манхатън» и завършиха пътуването си на борда на един по-малък параход. Вече беше късно вечерта, когато пристигнаха в Стентън.

През цялото време Сара показваше най-дълбоко разкаяние, тъй че Клаузен реши да се застъпи за нея пред майка Смоли. Тя стоеше облегната на релинга и очите й бяха пълни със сълзи.

— И къде да отида сега, милорд Клаузен? — попита тя и се разрида. — Мистрес Смоли сигурно няма да иска да ме види повече.

— Тя ще ти прости, Сара, както и аз отдавна съм ти простил. Няма да се мяркаш пред очите й, докато не съм разговарял с нея.

В този момент се появи Тим Съмърланд. Той мъкнеше целия багаж на тримата и пъшкаше под тежестта му.

— Сър, побързай най-сетне да стъпим на сушата! Вече всичко живо слезе, а ние си стоим ей така, сякаш смятаме да обиколим с различни параходи земята още поне три пъти. Едно плаване по море ми стига за цял живот. Никога повече! В това съм толкова сигурен, колкото съм сигурен, че шапката ми е на главата! Полумъртъв съм от толкова много вода!

Къщата на адвоката се намираше близо до реката. Съмърланд спря пред нея и попита:

— Е, сър, ще влезеш с мен вътре, нали?

— Днес не, Тим. Ще дойда утре да те посетя. Засега задръж нещата ми при тебе. Ще изпратя човек да ги вземе.

Той продължи със Сара нататък. Печатницата, покрай която минаваше пътят им, беше осветена. Беше приготвил една изненада за Марга и влезе вътре, за да предаде едно стихотворение за сутрешния вестник. Веднага го приеха за печат.

Както показваха тъмните прозорци, в дома на банкера всички си бяха легнали, но при майка Смоли все още светеше.

— Аз няма да вляза, сър, страхувам се! — обади се Сара.

— Тогава почакай в коридора, докато те извикаме! Той дръпна звънеца. На прага на вратата се появи самата майка Смоли.

— Кой…? Небеса, сър, вие? Възможно ли е?

От радост и изненада за малко ръката й да изпусне газеничето.

— Напълно е възможно, добра ми майко Смоли! Да не би междувременно да сте дала стаите ми на други хора?

— Да ги дам? Какво си мислите?! Щях да ги държа свободни само за вас дори и десет години! Но влезте, моля ви! Сигурно сте страшно изморен от това далечно пътуване!

Тя го заведе във всекидневната, където се настани срещу него и го погледна очаквателно.

— Какво стана, сър? Открихте ли го? Видяхте ли Сара? През това време имах не една и две прислужнички, но всичките ги освободих, защото не ми харесваха.

— Открих го.

— Наистина ли? Ами парите ви?

— Взех си ги обратно, също както и петдесетте хиляди долара на мистър Олбърс.

От учудване тя плесна с ръце и възкликна:

— Та това е невиждано и нечувано! Моля, сър, разкажете ми всичко!