Читать «Стейкман» онлайн - страница 51

Клаузен и Съмърланд се оттеглиха в каютата си. След като Уилсън стъпи на борда, параходът отново пое по своя курс. Отведоха негодника при капитана, който го измери с пронизващ поглед.

— Кой сте вие?

— Казвам се Том Хелуърт, сър, и живея в Савана, щат Джорджия.

— Дрехите ви издават, че сте моряк. Как попаднахте на този остров?

— Плавах с бързия платноход «Айова» от Хавана за Галвестън. При последната буря корабът ни се натъкна на скала и потъна. Аз съм единственият човек, който се спаси на този остров.

— Ами кой спаси буренцето с вода и храната, които са видели при вас?

Уилсън не успя съвсем да скрие смущението си.

— Водата ги изхвърли на брега.

— Много добре, драги! Човек направо да ви ожали, че сте бил принуден да издържите тук толкова дълго време. Последната буря беше преди две седмици. Как се казва капитанът на «Айова»?

— Смит.

— Дали не се заблуждавате? Струва ми се, че вашият кораб е бил «Юниън», а капитанът се е казвал Уилямс, нали?

Уплаха скова езика на Уилсън.

— «Юниън» не ще и да чуе за някой си Франк Холбърн от Уилмингтън. Случайно да го познавате?

— Не, сър. Казвам ви истината. Дайте ми едно място на вашия параход до Ню Орлиънс. В замяна ще работя на борда колкото сили имам!

— Ще получите място, но какво, ще видим! А сега вървете! Уилсън се отправи към предната палуба. Дали действително се беше спасил или може би на борда на «Манхатън» го заплашваше още по-голяма опасност, отколкото на самотния остров в устието на Мисисипи? Тъкмо се канеше да се приближи до боцмана, за да поиска някаква работа, когато почувства на рамото си нечия ръка. Обърна се, извика от уплаха и отскочи крачка назад.

— Съмърланд!

— Да, наистина е Тим Съмърланд, многоуважаеми мистър Уилсън, Молес, Холбърн, Хелуърт или както още се казваш! Защо отпътува така бързо от Мексико? Е, вместо теб ние получихме онези «грантс» — цели десет левги земя, и то като благодарност за това, че спасихме графа.

— Десет…

Думата заседна в гърлото на Уилсън, понеже тъкмо в този миг погледът му попадна на Клаузен, който се приближаваше заедно с капитана. Няколко яки моряци вървяха подир тях.

— Мистър Клаузен, този ли е вашият човек? — попита капитанът.

— Да.

— Тогава хванете го, момчета!

Моряците се приближиха. Уилсън разбра, че всичко е загубено. Вцепенението му го напусна. Грабвайки един прът от палубата, той се нахвърли върху Клаузен и замахна да го удари.

— Върви по дяволите, подлецо!…

Но ръката му изпусна пръта, с длан той притисна гърдите си, завъртя се веднъж около себе си, като се мъчеше да държи главата си високо изправена, и най-сетне рухна на земята. Тим Съмърланд бързо беше извадил ножа си и го беше забил отстрани между ребрата му.

— Това му стига, сър! Избих му от главата мисълта да ти налита с прът в ръката!

Клаузен се наведе над падналия човек.

— Добър удар, Тим, право в сърцето! Мъртъв е! Искате ли и вие да се убедите, сър?

Капитанът също прегледа раната.

— Мъртъв е. Оставете го да лежи, докато изстине, а после ще го хвърлим на рибите. Сър, ще ви издам смъртен акт, за да можете да докажете в Стентън, че този тип не представлява вече опасност за почтените хора.