Читать «Стейкман» онлайн - страница 35

Клаузен разби и неговите ключалки. Вътре имаше няколко тежки торбички, чиято стойност сигурно беше доста голяма.

— Всичко това е ограбено! Той не бива да получи нито едно зрънце злато!

— Ограбено ли? — изплашено попита тя. — Не, Фред не може да направи такова нещо!

— Но го е направил, Сара! От мастър Олбърс отмъкна петдесет хиляди долара, от мен — няколко хиляди, а това злато е плячкосал от златотърсачите, които е избил.

— Избил ли ги е? Боже мой, сър, май че не чух добре.

— Много добре чу. Той е убиец, разбойник и фалшификатор. Избяга от Стентън в среднощна доба само защото полицията го търсеше. Белегът на челото му не е от някакъв си индианец, а от мен. Срещнахме се с него насред прерията. Беше заедно с цяла шайка разбойници и убийци и аз му нанесох този удар, от който му остана белегът.

— Не, не, това е невъзможно, милорд Клаузен! Тя се хвърли на канапето и закри лицето си с ръце. Той реши да изиграе най-силния си коз.

— И не само това! Той и теб измами!

— Мен ли? Никога!

— В същото време, докато те е посещавал, той поиска ръката на мис Марга. Самият аз бях неволен свидетел. Това стана в деня на неговото бягство.

Тя бързо скочи на крака. Очите й хвърляха мълнии. — Истина ли е, сеньор? Можете ли да ми се закълнете?

— Да, Сара! Той те взе само за да те зареже по-късно най-подло.

— Ах, мръсникът! — Южняшкият й характер започна да се проявява във все по-силно обземащия я гняв.

— Той няма плантация, няма и педя земя в Тексас, а живее само от престъпления. И теб също те е повел към гибел.

— Мен ли, милорд Клаузен? Не, това няма да стане! — каза тя и сви малките си юмручета. — Обичах го като живота си, но ви вярвам. Искал е да се ожени за мис Марга… моята любов е вече мъртва. Щом се върне, веднага ще…

— Той няма да се върне при теб, Сара, защото ти ще напуснеш този дом незабавно и ще тръгнеш с мен.

— Не бива да го правя, сър, понеже ми заповяда най-строго да си стоя в къщи докато дойде. Клаузен се усмихна.

— Изглежда не схващаш в какво положение си изпаднала! Изобщо няма да говорим за това, че без всякакво разрешение напусна майка Смоли — то бе черна неблагодарност, но не и престъпление. Но, Сара, ти избяга с един престъпник, убиец и фалшификатор и си го подкрепяла в неговите деяния. Следователно пред закона си негова съучастничка. Сега разбираш ли защо трябва да дойдеш с мен? Арестувана си!

— Арестувана ли? — извика тя. — Но не съм извършила никакво престъпление!

— Ами парите ми, които той открадна, преди да напусне Стентън? Заварих го в моята стая. Опита се да ме убие с ножа си, но ми нанесе само две леки рани и после избяга.

— Наистина ли? Да, той ми поиска ключа, понеже от прозорците на вашата стая искаше да наблюдава нещо в дома на Олбърсови.

— Ключът е бил поверен на теб и мястото му не е било в неговите ръце. Той ме ограби и рани. — Клаузен запретна ръкава на дрехата си. — Я погледни тези две рани. Ти също носиш вина за грабежа и за опита за убийство.

Тя пребледня толкова силно, колкото бе възможно при нейния тъмен цвят на кожата, и втренчи в него напълно объркания си поглед. Едва след по-продължително мълчание успя пак да проговори.