Читать «Стейкман» онлайн - страница 34

— Извинете, майчице, че ви смущавам! Тук над вас живее дон Карло Пискалдо, когото търся, нали?

Той спомена първото име, което му хрумна в момента.

— Дон Карло Пискалдо ли, сеньор? Не, при мен не живее такъв човек, а и никога не е живял. Дала съм стаите си на дон Томасио, който пристигна тук едва вчера и веднага пак напусна Мексико за няколко дни.

— Да, това съвпада, трябва да съм объркал само имената. Благодаря ви, майчице, налага се да поговоря с донята!

Той излезе от помещението, изкачи се горе по тесните стъпала и почука на вратата. Отвътре някой тихо му извика да влезе и младият човек прекрачи прага.

Да, тя беше! Отправила поглед към вратата, Сара незабавно го позна. Пролича си по уплахата, накарала лицето й да пребледнее въпреки мургавия цвят на кожата й.

— Милорд Клаузен! — възкликна тя, като се хвана с ръце за масата, до която беше застанала.

— Аз съм, Сара! Защо се изплаши?

— Аз… аз… не съм се изплашила. Това… това е само от радост!

— Така ли? Тогава ми позволи да седна! Къде е мистър Уилсън, който тук се нарича Томасио?

— Отиде в Морелия при брат си.

— Кога ще се върне?

Тя втренчи поглед в лицето му и се опита да разгадае мислите му.

— Сара, истината! — настоя той със заповеднически глас.

— След четири или пет дни.

— Каква работа има там?

— Не знам.

— Къде е багажът му?

— Тук.

— А писмата и другите книжа?

— Също са тук.

— Покажи ми ги!

— Нямам право, сър, а и са заключени. И аз не бива да ги виждам.

— Къде са?

— Ей в този скрин.

— Добре. Тогава сам ще си помогна.

Той взе ръжена, пъхна края му под капака, напъна и ключалката отхвръкна. Тя не се осмели да се противопостави, нито да възрази, макар и с една дума. Дълбоко под бельото Клаузен намери скрит един портфейл и завързано с връв пакетче, съдържащо какви ли не документи и писма. Отвори портфейла и на лицето му се появи тържествуваща усмивка. Той откри там както своята депозитна разписка и откраднатите чекове, тъй и всички ценни книжа на Олбърс на обща сума от петдесет хиляди долара. Все пак, изглежда, Уилсън не се чувстваше в пълна безопасност и беше отложил осребряването им за по-късно. Клаузен прибра портфейла в джоба си и отвори пакетчето с различни книжа. То съдържаше листове, на които Уилсън се беше упражнявал в подправянето на подписи, както и малка сбирка от различни монограми и печати. Всичко това бе сигурно доказателство, че често се е занимавал с фалшификация на документи. Там се намираха и няколко писма. Младият човек разгърна изписаните листове и хвърли бегъл поглед на съдържанието им. Последното от тях беше с по-нова дата и изглежда, силно привлече вниманието му. След като го прочете, той върна останалите документи на мястото им, а въпросното писмо сгъна и пъхна в джоба си. После попита:

— Говорил ли ти е за граф Ернано?

— Никога.

— В Стентън ми каза, че имал много златен прах и нъгитси.

— В Ню Орлиънс продаде част от тях. Останалото се намира в долния сандък.