Читать «Кралят на петрола» онлайн - страница 310

Междувременно Нитзас-ини навсякъде беше препречил пътя към равнината с воините си. Тъй като бегълците можеха да се спуснат и между дърветата близо до реката, той навлезе в гъсталака заедно с неколцина от воините си и бавно започна да се придвижва нагоре срещу течението на Зимната вода. Оставиха конете си, защото им пречеха. Скоро навахите стигнаха до врязващата се в равнината гора и там намериха все още ясните отпечатъци. Проследиха ги и се натъкнаха на труповете на двамата си съгледвачи. Вождът бе обзет от страшен гняв. После доловиха тропот на копита. Забързаха към края на храсталаците и видяха как бегълците се приближават в галоп, а след тях и преследвачите. Вождът беше заплашил, че ще върже бандитите на кола на мъченията, но заслепилата го ярост му попречи в момента да мисли за това за щастие на двамата, защото бързата смърт все пак беше за предпочитане.

— Кучетата идват! — извика той. — Стреляйте по тях! Той изскочи от храстите, а хората му го последваха. Вдигнаха пушките си и се прицелиха. Краля на петрола и Бътлър видяха как пред тях изведнъж изникнаха индианците.

— Хиляди дяволи! — запроклина Краля на петрола. — Пред нас врагове и зад нас врагове! Това не е ли горичката, където очистихме двамата навахи?

— Да — отвърна Бътлър. — Какво да правим? Да опитаме ли да се измъкнем надясно?

Те спряха конете си за броени секунди. Но това бе достатъчно. Изстрелите на навахите изтрещяха, жребците на двамата бандити се изправиха на задните си крака, а после заедно със смъртно улучените ездачи продължиха в галоп напред към гората, където спряха със свободно провиснали юзди. Там застреляните бандити паднаха на земята точно до жертвите си.

Само броени секунди по-късно пристигна и отрядът на Олд Шетърхенд. Мъжете скочиха от седлата пред храсталака и навлязоха в него. Тогава видяха вожда и хората му, застанали пред четирите трупа. Веднага разбраха какво се е случило както преди известно време, така и току-що.

— Каква присъда! — обади се Олд Шетърхенд, когото го побиха тръпки. — Наказанието ги сполетя точно на същото място, където са извършили убийството.

— А аз прибързах — добави вождът. — Трябваше да ги измъчваме до смърт. Бързо убиващите куршуми не са никакво наказание за тях. Вземете труповете на нашите застреляни братя и ги завържете върху конете! Горе, където лагеруваме, ще бъдат погребани като достойни и храбри синове на навахите. А тези бели кучета нека останат да лежат тук, за да ги разкъсат лешоядите!

Тогава Сам Хокинс прошепна на Олд Шетърхенд:

— После тайно ще дойдем тук и ще ги погребем, ако не се лъжа. Те бяха престъпници, но все пак бяха и хора.

Безмълвно кимване с глава му показа, че ловецът е съгласен с него.

Повикаха и всички останали индианци от отряда. После с двата трупа тръгнаха на път, на едно удобно място се прехвърлиха отвъд реката и се насочиха към лагера. Там се разнесоха глухи вопли и оплакването на мъртъвците продължи до вечерта, когато над убитите бяха издигнати две малки каменни могили.