Читать «Кралят на петрола» онлайн - страница 309

— Сега ни се удава най-удобният случай. Съвсем неочаквано ще го наръгаме с нож и няма да помръдне. Намерят ли го после белите, ще си помислят, че индианците са го убили.

За Полър бе съвсем ясно, че само него можеха да имат предвид, и толкова се възмути, че забрави всяка предпазливост и изведнъж изникна пред тях.

— Какво, с нож ли искате да ме наръгате, мерзавци проклети! — кресна им той. — Това ли ви е благодарността, че…

Не можа да продължи. Те видяха, че кроежите им са разкрити. Значи нямаше място за колебание! С един-единствен бърз поглед се разбраха, после със светкавично движение Бътлър здраво сграбчи скаута и Гринли заби ножа си в гърдите му. Острието улучи целта си толкова точно, че Полър успя само да нададе предсмъртен вик и после рухна мъртъв на земята. Те го обраха, оставиха го да лежи където си беше, и още около час наблюдаваха устието на Зимната вода.

Когато и след това отсреща не се случи каквото и да било, на тях им мина през ум, че времето им е твърде ценно. Метнаха се на седлата, поведоха коня на Полър за юздите и препуснаха, насочвайки се към откритата равнина.

Само пет минути по-късно пристигнаха Олд Шетърхенд, Винету и останалите. Тези съобразителни и проницателни хора бяха преодолели всички трудности и макар че следите на тримата се сливаха със старата диря, не ги бяха изгубили чак дотук. Видяха отпечатъците, а също и трупа.

— Господи, това е Полър! — ужасено възкликна Олд Шетърхенд и незабавно огледа трупа. — Убили са го, за да се отърват от него. Мъртъв е, получи си заслуженото! Ей тук са лежали скрити и са ни наблюдавали отсреща…

— Нека моят брат не се бави повече — прекъсна го Винету. — Тръгнали са най-много преди пет минути. Ей къде дирята им излиза в откритата равнина. Бързо след тях!

Те изведоха конете извън храсталака и щом оставиха гористата ивица зад гърба си, се метнаха на седлата, за да препуснат в галоп по следите на двамата убийци. След около десетина минути ги видяха пред себе си в откритата равнина. В същия миг Бътлър случайно се огледа и забеляза преследвачите.

— За Бога, Олд Шетърхенд и Винету заедно с други бели и индианци! — извика той. — Давай, давай в галоп!

Те пришпориха конете си, но преследвачите бързо наближаваха.

— Тъй нищо няма да стане, догонват ни — изкрещя Краля на петрола. — Тук, в откритата прерия, няма да им се изплъзнем. Трябва да навлезем в гората!

Те свърнаха наляво към най-близките дървета и храсти, които като заострено зелено островче се врязваха доста навътре в равнината. Бяха същите гъсталаци, където бандитите убиха двамата съгледвачи на навахите.