Читать «Кралят на петрола» онлайн - страница 305

— Мистър Шетърхенд, добре, че те виждам! Мога ли да сляза долу?

— Мистър Ролинс! — отвърна ловецът. — Какво правиш тук? Нали трябваше да стоиш при кантора, докато дойде някой пратеник. Защо си се измъкнал?

— Веднага ще ти обясня. Значи мога да сляза при вас, нали?

— Да.

Той бавно се спусна, яздейки, после скочи от седлото и възбудено заговори:

— Де да не бях оставал там, а да бях тръгнал с теб! Ако знаеш само какво преживях!

— Че какво си преживял толкова? Какво се е случило? Изглеждаш ми направо съсипан.

— Никак не е чудно. Бях вързан за дървото.

— Ти ли? А не канторът?

— Е, да, отначало беше той, но после се освободи и на негово място се озовах аз.

— И кой те върза? — смаяно попита Олд Шетърхенд.

— Краля на петрола. Този мерзавец отново ми взе чека.

— Краля на петрола ли? По дяволите! Как стана това? Разказвай по-бързо!

Банкерът го осведоми за случилото се.

— Човече — възкликна после Олд Шетърхенд, — хитро си го измислил, страшно хитро, няма що! Защо не унищожи тази хартийка?

— Да, наистина си прав, сега горчиво се разкайвам. Но, сър, коленопреклонно те моля, помогни ми да си върна документа!

— Е, да, първо ти ще вършиш грешките, а после аз ще ги поправям! Нека онези типове яздят накъдето си искат, все ми е едно! Да не си правил такава глупост!

Тогава Нитзас-ини се намеси:

— Не, те няма да яздят накъдето си искат. Краля на петрола уби двамата ми разузнавачи и аз трябва да го заловя. Нима Олд Шетърхенд и Винету няма да ми помогнат?

Винету кимна, а Олд Шетърхенд каза:

— Говорих така само от яд. Разбира се, че трябва да заловим онези негодници. Мистър Ролинс, ти видя ли в каква посока поеха?

— Да.

— Е, накъде тръгнаха?

— Нагоре срещу течението на реката, откъдето и дойдоха, откъдето дойдохме и ние.

— Значи все пак така е станало! Те са следвали дирите на навахите, за да нападнат Волф и да му отнемат чека. Но съвсем случайно са се добрали много по-лесно до документа. А кога се случи?

— Преди няколко часа. Канторът не искаше да ме развърже.

— Тогава трябва незабавно да потеглим.

— Срещу течението на Зимната вода ли? — попита вождът.

— Да, защото в никакъв случай не бива да пренебрегваме следите им, макар че тримата несъмнено са се отправили надолу по течението й.

— Но този човек твърди тъкмо обратното!

— Ролинс също е прав. Бандитите са тръгнали срещу течението, но са стигнали само донякъде, а после навярно са обърнали конете и пак са се насочили надолу.

— Но в такъв случай е трябвало да минат покрай нас!

— Не, защото са се прехвърлили на отвъдния бряг.

— Уф! Моят брат има ли основание да мисли така?