Читать «Кралят на петрола» онлайн - страница 303
Карл Май
— А нима един умен мъж, изпаднал в толкова голяма опасност, ще се инати да иска смъртта на противниците си, в чиито ръце е собственият му живот?
— Не.
— Чудесно, значи всички сме на едно мнение. Нито Нитзас-ини, нито Мокаши желаят да продължат враждебните действия. Следователно остава да се реши само въпросът чия кръв е била пролята досега и какво трябва да е отмъщението за това. Мокаши изгуби ли някой от воините си?
— Не.
Тогава той има ли да си отмъщава за нещо на навахите?
— Не.
— В такъв случай ще задам същия въпрос и на моя брат Нитзас-ини.
— Касти-тине и придружителят му са убити — обади се строго вождът.
— От нихорасите ли?
— Не, а от бледоликия, който се нарича Краля на петрола.
— Е, тогава нима трябва да отмъщаваш за смъртта на двамата си воини на нихорасите?
— Не.
— Значи и тук сте в равни позиции. Превъзходството на навахите се изразява в това, че напълно са обградили нихорасите и ако се стигне до схватка, ще пролеят кръвта им. Но Нитзас-ини заяви, че не иска кръвопролитие. От друга страна, нихорасите имат известно преимущество, понеже Мокаши е пленил осем воини на навахите. Нима едното не може да компенсира другото? Нихорасите ще освободят пленниците, а навахите ще пуснат нихорасите от клопката, където са попаднали. После бойната секира ще бъде заровена. Надявам се, че моите братя ще се съгласят с предложението ми. Затова сега ще направя нещо, което всички ще видят.
Той свали от пояса си торбичката с тютюн и от шнурчето на врата си лулата на мира, натъпка я с тютюн и я сложи на земята пред себе си. После ловецът попита Мокаши:
— Съгласен ли е вождът на нихорасите с предложението ми?
— Да — отвърна му индианецът, който тайно силно се зарадва, че тъй лесно и евтино щеше да се отърве от почти сигурна гибел.
— А какво ще каже вождът на навахите?
Нитзас-ини не побърза да се съгласи, а най-напред каза:
— Моят брат Олд Шетърхенд се застъпи повече за нихорасите, отколкото за навахите.
— Защо мислиш така?
— Защото те са в ръцете ни, а че имат осем пленници, не е никакво предимство, понеже тези пленници още от този момент все едно че са свободни. Необходимо е само да изпратя неколцина от воините си да отидат горе в лагера на нихорасите, за да ги развържат. И тъй, кажи ми, справедлив ли си към нас?
— Да, а за да се убедиш и ти в това, ще те попитам следното: на кого дължиш изгодното положение, в което се намираш?
— На теб и на Винету — искрено отговори Нитзас-ини, придържайки се към истината. Той беше честен човек.
— Да, на нас го дължиш. Не ти го казвам, за да се хваля, а за да те накарам да бъдеш справедлив към нихорасите. Какво ще каже моят брат Винету за моето мирно предложение?
— Все едно че самият аз произнесох твоите думи — отговори апачът.
— А Маитсо, Вълка?
— Напълно споделям мнението на Винету — изрази съгласието си белият.
— Тогава остава само Нитзас-ини да каже думата си.
Вождът на навахите задълго спря поглед върху позициите на своите хора, а после и на разположението на враговете. Навярно съжаляваше, че току-така трябва да се откаже от голямото превъзходство, което имаше, но и в този случай се прояви голямото влияние, оказано му с времето от неговата бяла скуоу. Някогашният див и нецивилизован индианец се беше превърнал в миролюбив и разумен вожд на племето си. Наистина той се поколеба още някоя и друга минута, но все пак накрая заяви: