Читать «Кралят на петрола» онлайн - страница 295

— Така е. Напълно съм съгласен с думите на Олд Шетърхенд. Нека Нитзас-ини, храбрият вожд на навахите, избере сто воини, за да тръгнат веднага и тайно да се промъкнат до устието на Зимната вода. После ще яхнат конете си и петстотинте мъже, а когато сметнем, че вече са достигнали мястото на засадата, и ние ще поемем по нашия път.

Така и стана. Отделиха сто навахи, които навлязоха в крайбрежната гора, за да се спуснат надолу към реката. Естествено те нямаше как да вземат своите коне със себе си, а тези животни трябваше да бъдат отведени от другите навахи. След като този отряд изчезна, и петстотинте воини тръгнаха на път.

Когато всички навахи напуснаха сборното място, Олд Шетърхенд се зае още веднъж да обясни целия план на немските преселници на родния им език, защото дотогава разговорите бяха водени на английски. Той ги помоли да не се тревожат, понеже всичко щяло да мине добре, и настоятелно ги предупреди да бъдат крайно предпазливи и да не правят нищо, което би могло да постави под съмнение успешното провеждане на плана му. Тогава госпожа Розали се обърна към него с думите:

— Ний, другите, съвсем сигурно няма да допуснем никаква грешка, но знам един човек, дето твърдо е решил да извърши голяма глупост.

— Кой е той?

— Кой е той ли? И още питате? Щом става дума за вършене на глупости, можете веднага да се сетите кого имам предвид. Естествено кантора. Искаше и мен да придума да участвам в таз щуротия. Когато стигнем до Зимната вода, си е наумил да се отклони наляво.

— Мътните го взели! Това може да ни обърка всички сметки. Наистина ли крои такъв план?

— Току-що ми каза. Предупредих го, но той грубо ми се сопна и заяви, че никой не можел да му заповядва. Съвсем е пощурял да направи квото си е наумил.

— Не бива да го допускаме! Истина ли е това, което госпожа Еберсбах току-що ми каза за вас?

Този въпрос беше отправен към кантора.

— Да — отвърна той, понеже нямаше как да го отрече.

— Значи, без да ме попитате, искате да тръгнете в друга посока, така ли?

— Да.

— Защо?

Канторът мълчеше.

— Говорете!

Тази подкана бе изречена с най-строг глас. Канторът се ядоса от тона на ловеца и продължи да мълчи. Тогава Олд Шетърхенд гневно го сряза:

— Ако не искате доброволно да говорите, насила ще ви отворя устата. Става въпрос за живота ни. И така, каква е причината за намерението ви?

— Моята опера — процеди с неохота емеритусът.

— Операта ви! Значи заради вашите умопобъркани фантасмагории отново ще ни излагате на опасност! Но как така тази прочута опера ще е причина за онова, което се каните да извършите?

Канторът пак нямаше желание да си отвори устата. Тогава се намеси Хобъл Франк и каза:

— Знам к’во го е накарало да скрои такъв фантастичен план.

— Е, какво?

— Преди малко разговарях с него и от думите му си вадя генералното заключение, че за операта си се нуждае от сцена на едно сражение.

— А-а, тъй значи! Той иска да предизвика тъкмо това, което ние се стремим да избегнем.

— Тъй е. Кани се да тръгне наляво, за да могат нихорасите да разкрият засадата ни.