Читать «Кралят на петрола» онлайн - страница 294

— Бре, не думайте! Първо, изобщо нямате право на никаква воля и второ, след като я нямате, не бива на сичко отгоре и да я налагате. Нали ви е известно, че аз съм госпожа Розали Еберсбах, по баща Моргенщерн и овдовяла Лайермюлер и знам к’во трябва да правя. Няма да допусна зарад вас враждебно настроените индианци да ми направят главата на пихтия. Веднага ще разберете, че знам как да постъпя.

В този момент колоната спря, защото от храстите изскочи Винету. Той се приближи към Олд Шетърхенд и вожда на навахите и им съобщи следното:

— Нихорасите не са променили нито плана, нито позициите си. Следователно моите братя могат да постъпят така, както вчера говорихме и решихме с Олд Шетърхенд. Мисля, че е необходимо само едно незначително изменение.

— Какво е то? — попита Олд Шетърхенд.

— Взехме решение да се спуснем с конете долу до пресъхналия брод. Тогава воините на навахите щяха да останат скрити от лявата ни страна, а ние щяхме да свърнем надясно по сухото корито на Зимната вода и да стигнем до реката. Тогава нихорасите ще се втурнат от високия бряг подир нас, за да ни нападнат, и едва след това навахите трябваше да ги връхлетят в гръб. Моите бели братя и сестри няма защо да се страхуват и аз не се съмнявам, че всичко ще премине точно така, както си го представяме, но все пак е необходимо човек да помисли за всяко нещо и да не пропусне нито една предохранителна мярка, налагана от предпазливостта. Не бива да се пролива кръв. Обаче, ако нихорасите видят пред себе си само нас, е възможно да си въобразят, че спокойно могат да ни победят. Ние сме само шепа мъже и въпреки това ще удържим на първия им удар, но ако нихорасите стрелят, положително ще ранят или убият неколцина от нашите хора. Ето защо е нужно изобщо да не допуснем да използват пушките си. Моят брат Олд Шетърхенд несъмнено се досеща кой е най-добрият и най-сигурен начин да постигнем това.

— Като още в самото начало им покажем, че са загубени, ако решат да се стигне до сражение — отговори белият ловец.

— А как ще им дадем да го разберат? Те няма да виждат многобройните навахи зад гърба си, а само белите мъже и жени пред себе си.

— При нас трябва да има и навахи.

— Точно това имам предвид — каза вождът на апачите.

— Но те не бива да тръгват натам заедно с нас.

— Не.

— А ще трябва преди това да се озоват на въпросното място, и то незабелязано от нихорасите.

— Моят бял брат мисли също като мен.

— Много лесно могат да се отгатнат мислите на моя брат Винету. Нихорасите наброяват триста воини, а ние сме двойно повече. Достатъчно ще е, ако оставим в тила им петстотин души, а другите сто ще трябва ей от този висок бряг да се спуснат към реката и достигнат ли долу, да свърнат настрани и да се промъкнат близо до устието на Зимната вода. Там ще се скрият в гъсталака и ще чакат да се появим. Щом пристигнем и нихорасите се наканят да се нахвърлят срещу нас, тези сто воини ще излязат от скривалищата си и ще се присъединят към редиците ни. Това сигурно ще окаже очакваното въздействие, защото неприятелят ще се стъписа и тогава залегналите в засада наши петстотин воини ще имат време да го нападнат в гръб.