Читать «В Мека» онлайн - страница 152

След като поклонникът е свалил ихрама и е облякъл най-хубавата си дреха, новият хаджи вече е готов и всички негови раншни грехове и заблуди са опростени. Сега е подходящият миг да вземе нови, по-добри решения, с които да скъса със старите привички и да започне един благочестив, угоден на Аллах живот. Всичко, което сега още му предстои като хаджи, е нищо в сравнение с лишенията от последните дни.

Най-напред трябва незабавно да се върне в Мина, където да пренощува. Следващият ден, четвъртият от поклонничеството, е големият постен ден. Всеки поклонник е облякъл най-хубавата си дреха и целият бивак предлага една изключително живописна гледка. В утрото биват предавани подаръците на великия шериф. Един след друг приближават разните сановници с бляскавата си свита и биват приемани от великия шериф, седнал на трон в разкошната си шатра. Пратеници от всички страни на исляма правят своята визита на великия шериф, сред които индийски махараджи и високопоставени личности, но на първа линия турският пълномощен министър. Той предава подаръка на падишаха, който по правило се състои от няколко хиляди жълтици… След като пълномощникът на султана е поднесъл своя дар и се е оттеглил, биват приети най-знатните меканци, а след това идва ред на другоземните поклонници, които искат да поздравят емира. Изобщо днес е денят, в който всеки, имащ някаква настоятелна молба, може да се осмели да се яви пред лицето на княза. А той прави всичко възможно, за да се покаже днес откъм най-отзивчивата си страна, защото много добре знае, че всяка негова днешна дума ще бъде възприета и отнесена върху крилете на вятъра до най-отдалечените части на Ориента, където живее някой мюсюлманин, отправящ копнеещо в днешния ден своя поглед и молитвите си към свещената Мека.

Редом с точното съблюдаване на молитвеното време днес е предписано едно повторно «убиване с камъни на шейтаните», подир което следва посещение на джамията в Мина. Последната не предлага нещо, заслужаващо да се види. Джамийският двор е много мръсен и пълен с бедни поклонници, които са установили своя бивак тук. В годините, в които хиляди са били отнасяни от избухналите по случай хаджа заради болести, джамията на Мина е представлявала главното заразно огнище, но не се е правело нищо за предотвратяване на подобни опасности, които можели да се подновят всяка година. А и защо ли? Та нали всичко е предопределено от късмета!

Денят приключва с фойерверк, отличаващ се повече със своята мащабност отколкото с великолепието си, и музикални изпълнения, продължаващи до късно през нощта.

Следващият ден е денят на руджу, завръщането в Мека. Но всеобщото потегляне става едва след Обедната молитва. Тогава никой вече не може да се сдържа и връщането буквално прилича на ловна хайка. Тесните сокаци на Мина за миг се задръстват и мнозина претърпяват в блъсканицата увреждания. Причината за това прекомерно бързане се крие в едно старо поклонническо правило, че човек трябва да напусне Мина между обеда и следобеда. То може да си е било на мястото, когато поклонниците са броели само няколко хиляди, но днес спазването на това предписание е чиста глупост, защото всяка година в този случай пострадват много хора, и то без разумна причина. Същото може да се каже и за някои други поклоннически предписания, като примерно масовата касапница на жертвени животни в третия ден. Щеше да е решително по-добре, ако толкова безсмислено хвърляните в случая пари биваха използвани за благотворителни цели или ако животните непременно трябва да бъдат убити, клането би могло да се разпредели през цялата година и да бъдат подпомагани всички бедняци в Арабия. Пророка сигурно е бил далеч от мисълта за едно такова безполезно прахосничество. Много по-вероятно неговото намерение да е било с това предписание да създаде възможност на всеки поклонник в деня на празника да не страда от липса на провизии.