Читать «Аллах ил Аллах!» онлайн - страница 102
Карл Май
— На гърба на ездитна джамала можеш да стигнеш до тях за два дни. На товарната камила са й необходими цели три дни.
— Това е достатъчно близко! Ще трябва да внимаваме!
— Не се тревожи! При нас си в безопасност. Та нали се намираш в нашия лагер!
Думите му прозвучаха толкова самоуверено и странно, че се разсмях на глас.
— Ти да не мислиш, че се страхувам от когото и да било?
— Извинявай, ефенди! — отвърна Тарик и се изчерви. — Не исках да кажа нищо подобно.
— Да се върнем на Фалахд! Ако бях на твое място, нямаше да гледам толкова лекомислено на цялата работа и щях да наредя да го наблюдават. Вече ти дадох този съвет.
— Но нали не е вече необходимо. Сега разбрахме, че отива при бени зуафите.
— И все пак… хмм! От опит знам, че в подобни случаи предпазни мерки не са излишни. Много ми се иска да тръгна подир него, за да видя дали наистина по заобиколен път ще се отправи на юг.
— За днес е вече твърде късно, защото докато стигнеш до мястото, където се намира в момента Фалахд, ще настъпи нощта и няма да можеш да различиш никаква диря.
— О, бих подхванал нещата съвсем иначе. Изобщо няма да го следвам по петите, а ще го очаквам насред пустинята.
— Как си го представяш?
— Ще яздя право на запад и ще го издебна на едно място, откъдето предполагам, че ще мине.
— Но това е невъзможно. Как можеш да отгатнеш къде ще е въпросното място?
— Не е толкова трудно. Вярно, че ще ми е нужен и някой придружител. Халеф ще дойде с мен, понеже вие двамата ще трябва да присъствате на съвета.
— Значи наистина искаш да се нагърбиш с тази работа?
— Да. Усилията ни сигурно ще си заслужават. Натъкнем ли се на Фалахд, той непременно ще разбере, че няма да се оставим да ни заблуди. Веднага ще си помисли, че сме нащрек и че сме готови да посрещнем всичко, каквото ни очаква.
— В такъв случай ти дори ще разговаряш с него, така ли?
— Да. Искам да му покажа на този тип, че не е достатъчно умен, за да ни измами. И така, Тарик, разпореди да ни приготвят конете! Искам малко да се поразходим.
— Оседлай двете най-бързи животни, същите, които този ефенди и неговият слуга вече яздиха! — обърна се Тарик към своя брат.
Хилал се отдалечи, а на нас ни се наложи да почакаме известно време, докато го чухме да вика отдолу, че конете са готови.
Халеф ми донесе револверите и после слязохме при Хилал, който държеше поводите на двете благородни кобили. Метнахме се на седлата и великолепните животни се понесоха навътре в пустинята със скоростта на бърз влак и то не в северна посока, където великанът бе изчезнал вече на хоризонта, а право на запад.
Междувременно там слънцето беше слязло съвсем ниско. Тъкмо когато напуснахме оазиса, проехтяха ударите върху дъската на муадина, а после чухме и думите му:
— Хайде, правоверни! Пригответе се за молитва, защото слънцето се потапя в пясъчното море!
