Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 25

— Тя ме обича, тя иска да ме обича! — възкликна възторжено Ахмед. — Ще направя, каквото ме помоли. А ти ще живееш в някое помещение на моя втори палат и няма да го напускаш, за да си ми под ръка винаги, когато се нуждая от теб!

Фернандо напусна съкровищницата. Евнухът обаче остана, а султанът се разпореди в присъствието на графа относно неговото преразквартируване. Той получи за жилище една стая във втория палат. В действителност под понятието втори палат човек не бива да разбира някоя импозантна постройка. Той не беше нещо повече от една къща, съседна на главната сграда, а жилището не беше нищо повече от една гола стая с рогозка, която служеше и за сядане, и за креват.

Че днес султанът е милостиво разположен към толкова строго наказания вчера роб, стана ясно, когато му бе занесена една лула и малък запас тютюн. За него това бе наслада, от която дълги години бе жестоко лишаван. И как само се бяха променили условията от вчера! Графът бе окрилен от радостна надежда, че бягството ще успее и всичко ще приеме добър край. А вярата, че Бог ще го подкрепи е основателна, той се убеди малко преди настъпването на нощта. В този час именно бяха доведени от пасището четири великолепни камили Е подслонени под един навес, където се намираше най-добрата част от господарската ездитна и товарна сбруя. Фернандо приближи до мъжа, който бе докарал животните, и запита:

— Защо не останаха камилите на пасището? Онзи отговори:

— Защото така заповяда султанът. Утре преди обяд той ще язди със своята най-възрастна съпруга до нейния баща, където тя ще остане за известно време. Аз трябва да държа в готовност две ездови седла, една женска агудш и един самар.

Графът се почувства като да му е направен голям подарък. Две ездови седла, тъкмо това устройваше него и Миндрело. Женската носилка беше за Ема, а на самара можеше да се натовари всичко необходимо. Ясно бе, че султанът отвежда първата си съпруга, за да има възможност да се посвети несмущавано на новата робиня.

— Мога ли да ти пометна? — попита дон Фернандо камиларя.

— Стори го! Аз съм уморен и на драго сърце бях си легнал — прозя се човекът, Какво по-приятно за графа от това. Той напои животните, даде им зоб, а когато с падането на здрача камиларят тръгна да си върви, му обеща да спи през нощта при камилите, за да не се случи нещо на любимите животни на султана. Една лула тютюн беше възнаграждението за това привидно великодушно предложение.

Междувременно Миндрело стоеше самотен в килия! а си и жадуваше да дойде вечерта. Когато според неговите пресмятания тя беше настъпила, той се покатери по стената и събори единия камък. Разкри се отворът, водещ към килията на графа.

— Дон Фернандо! — повика полугласно. Отговор не последва.

— Дон Фернандо! — повтори испанецът. Продължаваше да цари същата тишина.

— Уважаеми сеньор! Дон Фернандо! Не се чу никакъв звук.

— Боже мой, какво става? — промърмори испанецът, обзет от страх. — Да не му се е случило нещо? Или са го измъкнали от коптора? И в двата случая лошо ми се пише. Ще отида оттатък да се убедя.