Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 24

— Но как смятате да я захванете тая работа с бягството, дон Фернандо?

— На драго сърце бих ти казал, но чернилката за втори път вади часовника — пясъкът скоро ще изтече.

— А аз още нищо не съм чула за вашата съдба и преживелици.

— Ще ти разкажа, но за тая цел по-късно ще намерим време. Имаме на разположение само още няколко минути и трябва да ги употребим за повтаряне на думите, които научи. Тази нощ ще дойда тук с испанеца, а от теб не се иска нищо друго, освен да не вдигаш никакъв шум. А ако все пак възникне някаква мъчнотия, утре отново ще съм тук да продължим обучението.

Сега графът упражни с Ема споменатите фрази, при което евнухът кимаше одобрително с глава. Едва бе изтекъл за трети път пясъчният часовник, той се надигна, изпълнен с достойнство и каза повелително:

— Времето ти свърши. Следвай ме!

Подчинявайки се, Фернандо се изправи от своя кът. Но още преди да стигнат вратата, тя се отвори и влезе султанът.

— Аллах, вие сте точни! — рече той доволен. И обръщайки се към евнуха, запита: — Всичко ли чу?

— Всичко, о, повелителю — заяви запитаният с оня фалцетен глас, присъщ на евнусите.

— Той добро ли говори или лошо?

— Само много добро!

— Със сигурност ли го знаеш?

— С най-голяма сигурност, защото го чух. Султан Ахмед се ухили удовлетворен и се обърна към графа:

— Научи ли тя нещо?

— Да — отвърна онзи с твърда увереност.

— Какво е то? Мога ли да го чуя?

— Да, стига да заповядаш. Аз разговарях с нея много за теб. Запитай я за какъв те смята!

Изпълнен с любопитство, султанът отправи въпрос към робинята:

— Кажи, за какъв ме смяташ!

Графът направи знак на Ема и тя издекламира на харарски първата формула, която й бе втълпил:

— Ти си един велик властелин!

По лицето на султана плъзна усмивка на блаженство и той продължи да пита:

— Знае ли още нещо?

— Питай я дали счита, че си достоен за обич! — подкани старият.

— Нима мислиш, че някоя жена може да ме мрази и да ми устои? — запита владетелят.

— Ти си наслада за жените — прозвуча иззад булото.

— Питай я също дали и тя изпитва тая наслада! — подметна дон Фернандо.

— А за теб наслада ли съм? — поде наново Ахмед.

— Твоят лик ободрява душата ми! — гласеше отговорът. Видно бе, че султанът е възхитен от първия урок. Той кимна благосклонно на роба:

— Ти си най-добрият учител! Тази робиня още днес ще стане моя жена, а ти ще бъдеш възнаграден като да си пълноправен гражданин!

— Повелителю, не бързай толкова много! — помоли Фернандо. — Размисли, тя все още тъгува по близките си и едва от днес е твое притежание! Имай търпение няколко дни и я остави първо да се успокои! Колкото си по-любезен, толкова по-лесно ще завладееш сърцето й. Попитай самата нея какво ще ти каже!

— Наистина ли желаеш това от мен?

— Бъди милостив, тогава ще те обича моето сърце — гласеше последната заучена фраза.