Читать «Бенито Хуарес» онлайн - страница 20

— Три часа на ден достатъчно ли е, робе?

— Ако имам възможност да говоря ежедневно по три часа с нея, след една седмица тя ще владее дотолкова езика на Харар, че ще бъде в състояние да ти каже колко щастлив ще бъдеш с нея. Но дъщерите на нейната страна не са свикнали да гледат необлечени мъже. Моето облекло я стъписва.

— Ще имаш друго, много по-добро, няма да е нужно и да се връщаш в зандана. Ще получаваш също така месо, ориз и вода, колкото поискаш, та видът ти да стане по-добър!

— Благодаря ти! Кога ще започне за днес урокът?

— Веднага щом се преоблечеш. Аз няма да имам време да присъствам. Ще ти дам един евнух да ви пази. Сега ела!

— Мога ли по-напред да й кажа, че изпълняваш молбата й да изучи твоя език?

— Кажи й го!

Радостен, че е постигнал толкова много, Фернандо се обърна към Ема:

— Сега за съжаление трябва да тръгвам, но не след дълго ще можем да поговорим по-нашироко. Получих разрешение от султана да ти преподавам уроци на техния език. По-късно ще бъдем заедно тук в продължение на три часа. Дотогава трябва да обуздаем любопитството си. Но преди всичко друго искам да те успокоя с известието, че спасението е възможно. Тази вечер аз имах намерение да избягам. Може би ще ни се удаде да проведем все пак този план с теб още днес.

След тези думи той последва султана, който вече тръгна, заключи след себе си вратата и даде заповед на камериера си да свали синджирите от крака! а на роба, да му даде хубави дрехи и осигури богато ядене. Това стана и едва старецът бе поел обилната храна, получи нареждане да се яви отново при султана. Онзи посрещна графа, поведе го към съкровищницата и старателно зарези вратата след него. Той така и нямаше представа в какво ще се състои езиковият урок. При влизането си Фернандо завари Ема все така забулена. Срещу нея седеше черната фигура на евнуха.

Негърът знаеше, че белият е роб и се надигна с високомерна физиономия.

— Ти ли ще й бъдеш учителят?

— Да — отвърна графът късо.

— Тя обаче ще остане забулена!

— Това се подразбира.

— Не бива да я докосваш!

— Нямам подобно желание.

— И не бива да говориш нищо лошо за нас, иначе ще те доложа на султана!

— Как ще разбереш дали говоря добро или лошо, като не знаеш езика на който ще разговаряме? — усмихна се Фернандо.

— Ще го прочета по лицето ти.

Значи човекът все пак не беше толкова глупав, както някой би отсъдил по тлъстата му външност. Той се изправи, просна една постелка близо до робинята и нареди на графа:

— Тук ще ти е мястото, така заповяда султанът. Сядай и почвай!

— Колко да продължи урокът?

— Три часа.

— С какво ще отмерваш точно времето?

— С ей тоя часовник.

Евнухът измъкна от диплите на пояса си един пясъчен часовник. Дон Фернандо се настани на земята и започна:

— Сега, скъпа Ема, можем да разговаряме в продължение на цели три часа, без някой да ни разбере и смущава. Трябва само да се постараем черньото действително да смята нашия разговор за урок. Но тая причина от време на време аз ще казвам няколко харарски думи, които ти трябва да изговаряш след мен.

А за останалото не е необходимо да се насилваме толкова, както преди малко в присъствието на султана. И така, в продължение на шестнайсет години сте живели на пустинен остров?