Читать «Край Рио де ла Плата» онлайн - страница 301

— И успял ли е?

— Да. Убиецът бил коленичил долу край езерото и копаел друга дупка до самата скала. При него имало три мулета. В резултат на голямото пренапрежение Хуан отново изгубил съзнание. Съвзел се едва когато бях вече при него. След като ми прошепна всичко това, той издъхна.

— Значи ариерото го сметнал за мъртъв, нали?

— Да, и напълно го обрал. Не намерих у него какъвто и да било предмет.

— Можа ли да ви опише мястото край езерото, където ариерото е изкопал втората дупка?

— Да, и аз добре го запомних.

— И после какво направихте? Не тръгнахте ли да гоните убиеца?

— Беше станало вече твърде късно, защото се свечери. В нощната тъма нямаше как да различа каквато и да било диря. Изкопахме в мрака гроб за мъртвеца, за да не разкъсат кондорите трупа му. На зазоряване го погребахме, прочетохме край зейналата яма Отче наш и Аве Мария, след това я заринахме и отгоре направихме кръст от камъни. После се разделихме.

— Защо? Сигурно щяхте да имате нужда от един спътник!

— Но още по-наложително беше той да уведоми останалите за случилото се и да им каже, че съм тръгнал да преследвам убиеца. А имах и… една друга причина да не го взема със себе си. Не беше трудно да се досетя, че в онази бутилка се крие някаква тайна. Не исках никой друг да я научи.

— Но нали той беше вече чул за бутилката?

— Не. Брат ми едва-едва бе в състояние да шепти, тъй че самият аз с мъка разбрах думите му. А и не споделих с моя спътник всичко, което ми каза Хуан.

— Може би сте постъпил разумно, а може би и не. Значи още на разсъмване веднага се заехте с преследването, така ли?

— Не веднага. Щом моят другар си тръгна, аз първо слязох при езерото и отидох до мястото, където ариерото бе копал повторно. През нощта се беше извил силен вятър, но въпреки това открих дупката, понеже от ръба на скалата много точно бях запомнил местоположението й. Разкопах я и намерих бутилката. Но в нея имаше само шнурове с възли по тях.

— Нима не знаехте значението на шнуровете, не знаехте ли, че всъщност са стари документи?

— Тогава все още и представа си нямах. Но след като разпитах, разбрах всичко и се зарадвах, че не ги унищожих.

— И ги взехте със себе си, нали?

— О, не. Не съм толкова глупав. Отново зарових бутилката с цялото й съдържание точно така, както си беше, за да не разбере убиецът, че тайната му е разкрита.