Читать «Една загадка» онлайн - страница 75

— Мюлазимът е там. Да дойда ли с теб при него?

— Не. Чакай вън в двора, докато излезем. Аз съм пратен да го сменя, той ще ви го каже после. Пашите на Керкук и Сюлеймания са гневни, дето не умеете да отворите устата на старата вещица. Нещата сега ще се променят! Нима толкова не можете да се оправите с една стара жена?

Дългият бабаит се сви смутено под тези думи и измънка със заекване:

— Помисли, о, юзбаши, че тя е магьоснца! Тя умее да си отмъщава ужасно за всяко оскърбление.

— Глупости!

— Да, да, умее! Ние го знаем. Повярвай ми! Та нали се вижда по хората, които идват да й изрекат молбите си. Всичко, което казва старата, се изпълнява. Вярно, за тая работа пашата нищо не бива да чуе…

Той спря уплашено по средата и сведе още по-ниско глава отпреди. Не беше трудно да отгатна защо беше прекъснал по средата на приказките си. Аз веднага се възползвах от случая да му кажа с най-строг тон:

— Какво чувам тук! Идват хора, които биват допускани до жената?

— Да, господине. Ние помолихме мюлазима и той го разреши. Надяваме се, че и ти няма да откажеш това разрешение, защото на теб също ще се полага пай от даровете, които получаваме.

В този момент отгоре прозвуча гълчащ глас:

— Кой говори толкова високо там долу? Не знаете ли, че сега ми е времето за почивка?

— Това е мюлазимът — обясни ми тихо кюрдът. — Той значи не се намира в стаята си, а горе на стълбището, където имал по-добър въздух, както казва.

— Чакай ме вън! Аз отивам горе при него.

Той се отдалечи, а аз заизкачвах бавно стъпалата. Мюлазимът, изглежда, само бе чул, че се говори. Вероятно не беше разбрал нищо, защото иначе държането му щеше да е съвсем друго. Нищо не беше по-добре за плана ми от това, което бях узнал от дългия кюрд. Чудодейната способност на Марах Дуримех съществуваше само във въображението на кюрдите, които разправяха въпросните приказки, за да приберат дарове. Моята самоувереност беше нараснала значително.

Едва изкачил няколко стъпала, чух от горе гневно да се вика:

— Кой смее да се качва там? Нали знаете, че сега искам да си имам рахатлъка!

Въпреки това аз продължих да вървя. Когато оставих сетне извивката на виещата се стълба зад себе си, видях мюлазима да лежи проснат надълго върху мръсния под с ръце под главата. Той се надигна, за да започне гневно да гърми, пролича му, ала като съгледа мен вместо някой давудийех, скочи шокиран и замря, без дума да каже. Такива очи, такова лице и такъв мустак можеше да има само един арнаут. Не беше вече млад, следователно се бе издигал от низшите чинове и сега биваше използван за цели, подобни на настоящата, които нямаха нищо общо със службата в действащата армия и с чувството за чест.

— Ще се наложи да ти наруша спокойствието — казах аз. — Нарушаването ще бъде по-дълго, отколкото си мислиш!

Сега спрях пред него и го огледах внимателно. Ако преценката ми беше вярна, работата с него нямаше да ме затрудни.

— Прощавай! — избъбра. — Аз… аз мислех, че… че е някой кюрд!

— Заблудил си се. Ето, виж кой съм!