Читать «Една загадка» онлайн - страница 14

Жената ме погледна с искрящи очи очаквателно в лицето. Тя беше изляла речта си така внезапно, така без същинска причина върху мен, че тя трябва от дълго да се бе натрупвала в нея. Какво можех, какво трябваше да кажа срещу това? Колко често ми бяха отправяни вече тези упреци! Никак не е лесно да се отвръща на подобни обвинения, защото в тях има твърде много истина за този, който е само по име християнин, и колкото и да го усуква, не може да се отърве от неприятното чувство, че ще бъде изобличен. Аз не отбягнах погледа й и отговорих спокойно:

— Ще ти кажа само две кратки слова. Първото е: Ти си жена. Второто гласи: Ти си нещастна.

— Какво имаш предвид? Не те разбирам.

— Тогава ме изслушай! Ти мислиш, така си ме сразила с речта си, че изобщо няма да мога да ти отвърна. Но се лъжеш. Ти си нямаш представа колко дълбоко ми позволи да надникна в душата ти. Ти се намираш в голямо заблуждение по отношение живота извън теб и живота в самата теб. Най-напред живота извън теб: ти гледаш с погрешни очи и поради това бъркаш вярата с народа. Народите възникват, развиват се и си отиват също както човекът се ражда, расте и умира. Сблъскат ли се две нации, едната от които е млада и силна, а другата — стара и слаба, то старата трябва да отстъпи на младата. Ако са от различни религии, не религията, а старческата слабост убива. Вашите ориенталски гърци и арменци принадлежат към стари, отмиращи племена. А че те са западнали и нравствено само доказва, че имам право, защото те ще залязат, макар и също да се наричат християни. Воля на Аллах е да измират цели народи както отделните хора. И когато им излезе такъв късмет, е погрешно да се отдава вината на християнството, напротив, аз мога гордо и открито да изповядвам, че на християнството е присъща силата, животът да спаси от упадък дори тези нации. Ти няма да искаш да го признаеш, ала все пак ще трябва да се съгласиш, защото ти — направих къса пауза и продължих с натъртване — отдавна вече не си исламех (мохамеданка).

— Аз? Вече не съм исламех? — попита тя бързо. — Каква, каква съм иначе?

— Християнка.

— Би хатър-и-худах! (За Бога!) — възкликна ходиах, като плесна ръце. — Ти дръзваш да ме наричаш християнка?

— Това не е дързост, а истина. Преди малко аз казах, че ти се намираш в заблуда и по отношение на живота в теб самата. Аз те виждам и говоря с теб днес за пръв път. Следователно не те познавам, но хвърлих един поглед в дълбините на твоята душа, в която живее един голям, болезнен копнеж по любовта и избавлението. Ти вече от дълги години търсиш Бога, неговото небе и неговото отвъдно блаженство, ала не си намерила човек, който да ти посочи пътя за нагоре…