Читать «То-кай-хун» онлайн - страница 3

— Zounds! Тук дирята свършва! Не го ли виждаш и ти също, стари Тим?

— Yes — кимна другият. — Но къде е този тип?

— Като издухан е!

— Тогава би трябвало да има някой, който го е издухал, стари Джим. Ама и такъв не се мярка наоколо.

— Погледни, отпечатъците от копита водят зад храстите. Мъжът сигурно се е стаил там.

— Не. Отправи своите благословени очи тук, надолу! Тук той е слязъл и е тръгнал към водата, където…

Тим спря, проследи с очи отпечатъците от краката ми, докато погледът му се прикова към мястото, където лежах, и после продължи:

— The devil! (По дяволите!) Той лежи там в тревата и не се помръдва! Да не би да си мисли, че тук, в Дивия запад, няма барут и ножове! Почива си, сякаш се е опънал у дома на канапето, а не е от другата страна на Мисисипи, където команчите приближават като вълци, които вият за плячка. Ела, нека го събудим.

Те насочиха животните си към мен. Аз ги гледах с отворени очи, от което трябваше да схванат, че не спях, затова тоя с белега каза:

— Good day (Добър ден), човече! Ти си един непредпазливец! Оставяш диря, която може да се различи от три мили, и се излягаш тук в тревата, че за всеки червенокож ще е детински лесно да те намери и ти свети маслото. Ти, види се, в никой случай не си уестман.

Поради необикновено грамадния нос гласът имаше онзи своеобразен тембър, който бе причина да получат името Снафъл. Той ме проучи с изпитателен, но доброжелателен поглед, който аз спокойно издържах, и после продължи:

— Е-е, нямаш ли отговор за мен?

— Наистина ли мислиш, че ако някой червенокож беше дошъл по следата ми, щеше толкова лесно да може да ми свети маслото?

— Определено!

— Охо! Аз щях да го видя и той щеше да получи куршума ми, преди да е разбрал на кое място лежа. Та нали и вие самите бяхте отдалечени от мен само на няколко крачки, когато най-сетне ме видяхте. Аз значи можех десет пъти да ви издухам, както вие си помислихте, че съм издухан.

Тогава Джим отправи удивен поглед към брат си и каза, замислено поклащайки глава:

— Човекът е прав. Не мислиш ли, стари Тим? Той говори като в книга, макар да не изглежда толкоз умен. Действително щеше да ни очисти, ако между него и нас съществуваше някаква вражда и — той прибави с натъртване — ако беше уестман.

— Yes! Той обаче не е уестман — отговори Тим много категорично, като ме огледа с доброжелателно-съжалителен поглед. — Сигурно е някой заблудил се сетлър.

— Да, така е, то се вижда. Нека се заемем с него и го отведем на правия път. Да се заблудиш тук, в Далечния запад, и да бъдеш спипан от команчите, това не е най-върховното чувство. Междувременно ние също можем малко да отдъхнем тук. Мястото не е лошо за тая цел.