Читать «Лъвът на кръвното отмъщение» онлайн - страница 25

— Кара бен Немзи, християнското куче! Той ни е издал и Шеба ет Тхар, Лъвът на кръвното отмъщение ще го изплюска! Аллах да погуби и него, и двамата му хаддедихни!

По лицето му се протегляха две широки, отекли в синьо линии. Изглеждаше ужасно. Аз изтърпях спокойно приказките му, ала моят дребен Халеф не можеше току-така да премълчи. Заставайки пред сина на Магьосника, той се обърна рязко към него:

— Теб самия ще погълне Лъвът на кръвното отмъщение! Ние му се изсмиваме на тоя твой лъв. Ти вече не си воин, ами си дамгосан за всички времена, че и още сто лета отгоре, защото твоят лик носи дирите от камшика ми, дето го получи като някое псе, което ръката на един храбър мъж не може да докосне. Позор за теб и присмех за твоя Шеба ет Тхар, който ще се погнуси, преди да те нагълта!

Аз дръпнах разгневения дребосък, иначе той щеше да продължи да дава воля на сърцето си.

Битката беше отминала, сега можехме да си вървим, без да се упрекваме в страхливост, и аз тръгнах… с удоволствие! Не исках да се застоявам по-дълго на място, където толкова много кръв димеше до небето, а пък нямаше да е трудно да получим враговете в ръцете си без една такава салхана. Сбогувахме се и потеглихме, съпроводени на далечно разстояние от една почетна свита.

Когато след шест дни стигнахме благополучно целта си, вестта за нашата преживелица беше вече ни изпреварила и следователно бяхме посрещнати най-почтително.

Този разказ няма за цел да осведоми подробно за Джебел Шаммар. Областта се управлява от шейх, който би могъл да бъде наречен и княз. Главното селище Хаил е разположено на значителна височина край разклонението на Джебел Аджа и в продължение на една седмица ни предложи приятен и гостоприемен престой. Малко преди нашето пристигане шейхът беше потеглил на Големия хадж за Мека. Неговото място заемаше Хамед ибн Телал — роднина на по-раншния и прочут шейх Телал, комуто областта много дължеше. Халеф се посъветва с този мъж и му се удаде да сключи с него съюз, който предлагаше на хаддедихните големи изгоди. А фактът, че бяхме дошли само тримата, направи по-голямо впечатление, отколкото ако бяхме взели сто воини. През това време аз яздех или се скитах наоколо, събирах информация и се развличах отлично. Въпреки това ми бе приятно, когато преговорите най-сетне бяха приключени и ние можехме да потеглим обратно. Вероятно щяхме да поостанем още известно време, ала не искахме да дочакаме пристигането на персийския поклоннически керван, който всяка година минаваше край Джебел Шаммар и трябваше скоро да пристигне. Аз по-рано го бях опознал достатъчно, за да желая да го избегна. На сбогуване бяхме приятелски дарени от Хамед ибн Телал и получихме двадесет ездачи, които щяха да ни придружат на два дни път.

Тъй като трябваше добре да се пазим да срещнем отново шерраратите, Хамед ибн Телал ни бе посъветвал да минем през Бир Линех. Ние се движехме, без и представа да си имаме, че така отиваме право в леговището на лъва. «Никой не може да избегне съдбата си» казва мюсюлманинът, а нашата съдба беше кръвното отмъщение, което Абу ел Гхадаб бе оприличил с лъв…