Читать «Четвъртото измерение» онлайн - страница 43
Робърт Сойер
— А — ококори се Кайл.
Стоун грабна куфарчето си от офиса и се запътиха към «Водната дупка». Заведението беше малко, с около двадесет кръгли масички, разположени безразборно върху под от твърдо дърво. Осветлението идваше от лампи «Тифани»; прозорците бяха закрити с дебели пердета. На електронно табло излизаха специалитетите в бяло на черен фон с шрифт, който имитираше писани с тебешир букви; неонов надпис рекламираше бира «Мусхед».
Появи се сервитьор.
— «Синя светлина» — каза Стоун.
— Ръжено-джинджифилова бира.
След като сервитьорът тръгна, Стоун се обърна към Кайл; по пътя бяха говорили за това-онова, но вече бяха сами. Стоун чувстваше, че е време да стигнат до причината за тяхната среща.
— И така — каза той — защо искаше да се видим?
Кайл беше репетирал наум целия следобед, но сега, когато моментът настъпи, откри, че не одобрява предварително замислените думи.
— Аз… аз имам проблем, Стоун. Имах нужда… да поговоря с някого. Знам, че никога не сме били много близки, но винаги съм те възприемал като приятел.
Стоун го погледна, но не каза нищо.
— Съжалявам — каза Кайл. — Знам, че си зает. Не трябваше да те безпокоя.
Стоун мълча известно време, после каза:
— Какво има?
Кайл сведе очи.
— Дъщеря ми…
Той замлъкна, но Стоун просто чакаше да продължи. Най-после Кайл събра сили и каза:
— Моята дъщеря ме обвинява, че съм я прелъстил.
Той напразно очакваше въпроса: «А ти направи ли го?»
— О — каза Стоун.
Кайл не можеше да понесе, че въпросът не е зададен.
— Не съм го направил.
Стоун кимна с глава.
Сервитьорът се появи отново и им поднесе напитките.
Кайл погледна към чашата си, ръжените зрънца се въртяха из джинджифиловата бира. Изчака Стоун да прояви някакъв признак, че разбира връзката защо Кайл се е обадил на него, а не на някой друг, но той не каза нищо.
— Самият ти си преживял нещо подобно — поде Кайл. — Несправедливо обвинение.
Стоун извърна поглед.
— Това беше отдавна.
— Как се справи тогава? — попита Кайл. — Как се отърва от това?
— Ти си тук — каза Стоун. — Ти си се сетил за мен. Това не го ли доказва? Никога не можеш да се отървеш от тази мръсотия.
Кайл отпи от чашата си. В помещението нямаше цигарен дим, разбира се, и въпреки това въздухът беше тежък, задушаващ. Той погледна Стоун.
— Аз съм невинен — каза той, чувствайки нужда отново да го потвърди.
— Имате ли други деца? — попита Стоун.
— Имахме. По-голямата ми дъщеря Мери се самоуби преди малко повече от година.
Стоун сви вежди.
— О.
— Знам какво си мислиш. Все още не знаем със сигурност защо, но… подозираме, че един психотерапевт може да е втълпил и на двете момичета фалшиви спомени.
Стоун отпи от бирата си.
— И какво ще правиш сега? — каза той.
— Не зная. Загубих едната си дъщеря; не искам да загубя и другата.
Вечерта минаваше бавно. Стоун и Кайл продължиха да пият, разговорът стана по-малко сериозен и Кайл най-после почувства, че се отпуска.
— Мразя това, което стана с телевизията — каза Стоун.
Кайл вдигна учудено вежди.
— Водя един летен курс — продължи Стоун. — Вчера споменах в клас за Арчи Бънкър. Реакцията на всички — празни погледи.