Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 136

— Сър Хю, какво да правя? — гласът на Касълдийн стана умолителен. — Как да се сложи край на тази кървава касапница?

Корбет беше на път да му отвърне, но вече нямаше вяра на този мъж. Все още му предстоеше да открие доказателство, да изправи убиеца пред съд, а и Касълдийн имаше да отговаря за много неща.

— Ще ти кажа какво ще сторя аз, сър Уолтър, довечера в тази трапезария — Корбет посочи назад към къщата за гости. — Ще дам угощение. Пращам Ранулф и Корбет в Лондон да потърсят някои сведения. По моя заръка ще повикате лейди Аделиша, Лечлейд, отец Уорфелд и лекаря Дерош на прощален пир, за да се сбогувам с тях.

Касълдийн беше озадачен.

— Но, сър Хю…

— Сър Уолтър — отвърна му Корбет, — не ме е грижа дали и с какво си зает. Няма да ти кажа цялата истина, нито пък трябва ти да разказваш някому за разговора ни тази сутрин. Доведи ги тук. Щом зазвънят камбаните за вечерната служба, ще прозвънят и Божиите камбани, възвестяващи правдата. А да, твоето присъствие, сър Уолтър, несъмнено е задължително.

Корбет се завъртя на токовете си и се върна в трапезарията. Повика Ранулф и Чансън в стаята си, където им даде стриктни указания. Ранулф се обезпокои.

— Сър Хю, но ти ще останеш сам тук.

— Не за дълго — усмихна се Корбет, — и ще съм в безопасност. Да, Ранулф, Чансън, поемете по пътя към Лондон. Сега няма сняг. Разбираш ли, Ранулф, някои злодеи, убийци, крадци и разбойници биват изправяни пред кралския съд с помощта на доказателства, но сега няма да е така. Нашият убиец е твърде хитър, трябва да му заложим клопка и това смятам да сторя. Няма друг начин. Най-накрая ще бъде въздадена справедливост в името на краля, както и в името Божие. Сега, господа — Корбет се отдръпна, — тръгнете в ранния следобед, минете през града, нека хората видят как заминавате. Предстоят ми други приготовления.

Корбет излезе и потърси иконома, който се съгласи да уреди необходимото, но дъхът му секна, когато научи какво още иска Корбет.

— Душата му вече е при Бога — отвърна Корбет. — Направи каквото те помолих, братко. И между другото, започне ли угощението и храната вече е поднесена, нека никой от вас, монасите, да не се приближава до къщата за гости. Дай ми дума.

Икономът понечи да възрази. Корбет вдигна ръката си и му показа пръстена на канцеларията.

— В името на своята вярност към краля, братко, стори каквото те помолих.

Монахът затвори очи, въздъхна, прекръсти се и кимна.

— Както кажеш, сър Хю, както пожелаеш.

Останалата част от деня Корбет прекара, като наглеждаше готвачите в кухнята на абатството, искаше да се увери, че трапезарията ще бъде подготвена за случая. Стъкнаха огъня. Внесоха мангали, напълнени скоро с въглища, поръсени с билки. По стените провесиха цветни тъкани. На масата в трапезарията разстлаха снежнобяла покривка, на нея поставиха голям свещник, с нови свещи по него. Ликуващия дойде, за да се види с Корбет. Представяше се за амбулантен търговец и носеше дъска, отрупана с таблички за писане, стъклени молитвени броеници, джобни ножчета, пръстени с янтар, цветни панделки, дантели, връзки, коприна, стоманени карфици, евтини накити — истински търговец на дрънкулки, от ония, които продават всичко. Корбет се видя с него в двора, преструваше се, че разглежда стоката му, докато Ликуващия разказваше, че Поклонника вече е напуснал лагера им.