Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 118

Уендовър погледна още веднъж трупа, обърна се с ръка на устата и побягна навън.

— Мастър Ранулф, ела с мен — нареди Корбет. — Чансън, остани тук, огледай трупа. Иди пак до бъчвата, и виж дали няма още нещо вътре. Кажи на Уендовър, че искам къщата да се претърси отново, после да дойде при мен в «Сейнт Алфидж». Кажи му да намери каруца и да докара трупа. Отец Уорфелд ще трябва да каже още една заупокойна молитва. Сервин може да бъде погребан в мястото за бедняци в гробището. Градът ще поеме разноските.

Щом излезе, Корбет повтори нарежданията си на Уендовър, който стоеше до едно дърво. Все още му се повдигаше и бършеше устата си. Капитанът усърдно закима.

— Ще направя, каквото мога — каза той, останал без дъх.

— Ще направиш, каквото наредя! — заяви Корбет и го потупа по рамото. — Хайде, мастър Ранулф.

Глава дванадесета

Conserva requiem mihis ab hoste mem.

Пази съня ми от моя враг.

Аратор

Напуснаха Мобисон. Взеха един от градските стражи, за да им покаже най-бързия път покрай градските стени и да ги отведе до портата на църквата «Сейнт Алфидж». Касълдийн и членове на въоръжения отряд вече бяха пристигнали. Слизаха от седлата, а конете им вече ги спъваха. Корбет извика Касълдийн по име и кметът забърза към него. Кралският писар слезе от коня и набързо му разказа какво са открили в Мобисон, без да обръща внимание на онемяването, после възклицанията и редицата въпроси на кмета.

— Не, не, сър Уолтър — Корбет поклати глава. — Тъкмо там се корени проблемът. Четирима души са обесени в зловещото имение, а Сервин е убит с арбалет. Защо?

Сър Уолтър потри ръце и посочи към входа на църквата.

— Тук ни чака друга задача.

— Да, чака ни друга задача, но те моля да се съсредоточиш върху следното: има ли нещо, което да ти е известно за Сервин и да ни бъде от полза? Защо той е убит по един начин, а останалите — по друг? Моля те, помисли!

Корбет потупа сър Уолтър по рамото и забързано изкачи стъпалата пред църквата.

Дерош стоеше облегнат на една колона, вперил поглед в отец Уорфелд, който помазваше трупа с миро. Беренгария беше изгубила цялата си хубост. Примката беше пристегната около врата й, очите й гледаха безжизнено, лицето й беше на петна, а езикът й висеше навън. Тялото й лежеше грозно разкривено. Корбет, заслушан в тихия шепот на свещеника, коленичи и сряза с камата си въжето, разхлаби го и го подаде на Ранулф. Тялото на мъртвата се сгърчи странно. Корбет изправи краката и ръцете, преди още отец Уорфелд да е дал на покойната последна благословия и опрощение. Свещеникът имаше измъчен вид, очите му бяха зачервени.

— Няма я вече! — промърмори той. — Такова мило момиче. Нека Бог да прости множеството й прегрешения, както и моите.

На Корбет му се дощя да поиска от отец Уорфелд да разясни последните си думи, но реши да почака. Изправи се, махна с ръка на останалите да го последват навътре в нефа, близо до олтарната преграда.

— Е? — обърна се Корбет рязко и попита: — Какво се е случило тук?