Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 115

Беренгария потрепери и се върна при светилниците. Църквата беше стара. Отец Уорфелд й беше разказал, че е съществувала още преди пристигането на норманите. Беренгария не знаеше кои са норманите, вместо това се съсредоточи върху пръстите си. Отец Уорфелд казваше за тях, че са дълги, слаби, елегантни и красиви, и това я ласкаеше. Гледаше пръстите си, замислена за бъдещето. Имаше планове и още как. Знаеше повече, отколкото онзи писар с проницателния поглед, който се вреше навсякъде и все разпитваше. Можеше да бъде търпелива, защо тогава да не поизчакат и останалите, особено следващите й жертви? Всички те трябваше да почакат, макар да беше намекнала какво й е известно. О, да, когато всички трябваше да се съберат в Суитмийд миналата вечер, беше показала истинската си природа! Припомни си думите, казани й от един войник: «Понякога е най-добре да извадиш меча си само наполовина, нека врагът ти да види металния му отблясък.» Така и направи!

— Беренгария, Беренгария!

Веднага се извърна. Като изключим светлината на свещите, останалата част от църквата тънеше в мрак.

— Беренгария?

— Кой е? — Беренгария излезе от трансепта и отиде в нефа. — Кой ме вика?

Зад гърба й дойде шум и тя се обърна. При приближаването на обгърнатия от плащ силует, усмивката на Беренгария се стопи. Понечи да побегне, отвори уста да изкрещи, но примката се уви бързо около врата й и дъхът й секна, кръвта нахлу в ушите й. Хватката се затягаше и Беренгария скоро се задуши.

Корбет и другарите му пристигнаха в Мобисон сутринта, когато градските камбани призоваваха вярващите за последната сутрешна служба. Уендовър и група от стражите се бяха настанили пред стъпалата на главния вход на господарската къща. Корбет им нареди да отворят вратата и да изчакат отвън, докато не ги повика. Уендовър направи опит да завърже разговор с новодошлите, но Корбет го отпрати с рязко махване на ръка и накара Ранулф и Чансън да побързат нагоре към мрачната зала. Щом влязоха, Корбет тръшна вратата зад себе си и се облегна на нея.