Читать «Корабът на страха» онлайн - страница 100

— «Доста е на всеки ден злобата му» — рече си той тихо и затананика една голиардска песен. Изчака погребалната процесия да отмине и да се стопи в мрака и за изненада на своите спътници запя. Ранулф реши да се присъедини към него. Латинските думи на жизнерадостния химн прозвъннаха предизвикателно в обгърналата ги тъма. Когато свършиха, Корбет се чувстваше по-умиротворен и спокоен. Вече вървяха по странична пътека, по която липсваха обичайните пътници около градските стени. Касълдийн посочи някои сгради: «Сейнт Мери Нортгейт» вдясно, а вляво в далечината, тъмната величава сграда на приората «Сейнт Джордж».

Накрая, след около час езда, стигнаха Мобисон. На портите, стените и из земите му все още имаше постове на градската стража. Вратите и прозорците, по-рано запечатани със знаците на градската управа, сега бяха счупени и отворени. Касълдийн нареди на Уендовър да влезе в къщата, да запали факли и свещи и отново да стъкне огъня в огнищата. Вътре беше студено и усойно. Корбет влезе в слабо осветената зала. Не можеше да се отърси от спомена за покъртителната гледка, на която се беше натъкнал тук. Макар да бяха отнесли телата в близката църква, погледът му сякаш сам се насочи към зловещите железни скоби, забити в стената — ужасяващи клони, които бяха окичени с такива кошмарни плодове. Отърси се от смразяващото жилите видение и нареди на спътниците си да претърсят имението. Придружен от Чансън, предприе свое претърсване, а Ранулф последва останалите, зорко следящ за необичайни следи. Не откриха нищо.

Корбет беше доволен, че напуска това свърталище на злото. Слезе по стъпалата, качи се на коня си, събра юздите и погледна надолу към Касълдийн и Дерош.

— За днес приключихме — заяви той. — Трябва да помисля.

— Сър Хю?

— Да, мастър Дерош.

— Може ли да те придружа?

— Защо, лекарю? — пошегува се Корбет, приведе се напред и погали коня си по врата. — Не ти ли досади вече присъствието ми?

Дерош се приближи, сграбчи юздата на коня на Корбет. Усмихна се насилено, но после му смигна бързо, сякаш споделяше някаква тайна.

— Бих предпочел да не оставам сам — той пусна юздата и се отдръпна.

Корбет сви рамене.

— Връщаме се в абатството «Сейнт Огъстин», може да бъдеш наш гост на вечеря.

Дерош се съгласи и с усилие се качи на седлото на своя кон. За Корбет беше очевидно, че е лош ездач. Взеха си довиждане с Касълдийн и останалите и се запътиха към главния път. Дерош насочи коня си и се изравни с коня на Корбет.

— Сър Хю, радвам се на присъствието ти. Имам да ти казвам две неща. Първото е, че когато горкият Озерик е бил убит, Уендовър не е бил в кухнята — той забеляза изненадата на Корбет. — Лечлейд ми каза.

— А второто?

— От малкото, което научих, разбрах, че лейди Аделиша знае повече за делата на съпруга си, отколкото казва.

— Как така?

— Сър Хю, ами тя е видяла съпруга си да заравя онзи труп, но не е използвала знанието си срещу него.

— Мастър лекарю — Корбет приближи коня си, — заслужи си вечерята.