Читать «Книгата на черепите» онлайн - страница 11

Не, не е това. Но стане ли въпрос за вярване, че го има онзи култ на вавилонски или египетски безсмъртни изгнаници, които живеят в пустинята, вярване, че ако отидеш там и кажеш подобаващите думи, ще те удостоят с привилегията на безсмъртието… божичко! Кой може да се върже на такова нещо? Ели може. Оливър също, навярно. Нед? Не, Нед не. Нед не вярва на нищо, даже и на себе си. И аз не мога. Залагам си задника, не мога.

Защо съм тръгнал с тях?

Както казах на Ели, в Аризона по това време на годината е по-топло. И обичам да пътувам. И мисля, че може да се окаже забавно преживяване да гледаш как се разгръща всичко, да гледаш как съквартирантите ти драпат по склона, търсят предопределението си по каменистите плата. Защо изобщо да ходиш в колеж, ако не за интересни приключения, а и да обогатиш знанието си за човешката природа, и в същото време да си изкараш яко? Не отидох там, за да уча астрономия или геология. Но да наблюдаваш други човешки същества, да гледаш как сами се превръщат в нещастници — това, виж, е образование, това е забавно! Както каза баща ми, когато ме изпрати като заек, след като ми напомни, че съм осмото поколение мъжкар от фамилията Уинчестър, отиващ в старото ни велико фамилно даскало: „Никога не забравяй едно, Тимъти — истинското изучаване на човечеството е човекът. Сократ го е казал преди три хиляди години и то никога не е губило вечната си истина“. Между другото, казал го е Поуп през осемнайсети век, както открих в първи курс в лекциите по английска литература. Но както и да е. Учиш се, докато наблюдаваш другите, особено ако си лишен от шанса да изграждаш характера си в противопоставяне, след като си избрал някак прекалено добре своите прапрапрадядовци. Сега да можеше да ме види старецът как се лашкам насам-натам с един педал, един чифут и едно фермерче! Щеше да одобри, предполагам. Стига никога да не забравям, че съм по-добър от тях.

Нед беше първият, на когото го каза Ели. Видях ги как се бяха сгушили и си шушукаха нещичко. Нед се смееше. „Не се гъбаркай, пич“, повтаряше, а Ели се изчерви. Нед и Ели са много близки. Предполагам, защото и двамата са хилави и кльощави, и са от потиснатите малцинства. От самото начало беше ясно, че при всяко групиране на четирима ни тия двамата ще са срещу Оливър и мен. Двамата интелектуалци срещу двамата пичове, грубо казано. Двамата обратни срещу двамата… е, не. Ели не е обратен, въпреки че чичо Кларк твърди, че евреите са всички фундаментално хомосексуални, все едно дали го знаят, или не. Но Ели изглежда обратен, с фъфленето и походката си. Между другото изглежда по педал и от Нед. Дали пък Ели не гони момичетата толкова упорито, защото иска да прикрие нещо? Все едно, Ели и Нед значи прелистват някакви страници и си шушукат. А после забъркаха и Оливър.