Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 92

Тогава? Не му оставаше нищо друго, освен да чака, да крои планове и да се надява, че на Залзан Кавол ще му хрумне да следва, общо взето, пътя на изток. И да пести кроните, и да си трае, докато дойде сгоден момент да се запъти към Господарката.

3

Няколко дена след като заминаха от Дюлорн с кесии, които пращяха от щедростта на гхайрогите, Валънтайн дръпна Залзан Кавол настрана да го запита накъде е пътят им. Беше хубав ден в края на лятото и тук, на източния склон на Пролома, където се бяха разположили на лагер, за да обядват, пурпурна мъгла обвиваше всичко — нисък, гъст, хладен и влажен облак, чийто нежен светлолилав цвят се дължеше на пигменти във въздуха, защото точно на север оттук имаше наноси от скувски пясък и ветровете постоянно вдигаха прах.

Залзан Кавол изглеждаше неспокоен и избухлив при такова време. Сивата му козина, сега почервеняла от капчиците мъгла, беше сплъстена на смешни кичури и той я търкаше, мъчейки се да възвърне предишната й мъхавост. Валънтайн разбираше, че вероятно сега е найнеподходящият момент за такъв разговор, но беше вече късно: въпросът бе поставен.

Залзан Кавол каза глухо:

— Кой от нас е ръководителят на тази група, Валънтайн?

— Ти, не ще и дума.

— Тогава защо се опитваш да ме командуваш?

— Аз ли?

— В Пидруид — продължи скандарът — ти ме помоли да отидем оттам във Фолкинкип заради семейната чест на твоя слуга пастир и искам да ти напомня, че преди това ме накара да взема младия пастир, макар че не е жонгльор и никога няма да стане. В тия неща отстъпих, сам не зная защо. Освен туй ти се намеси в спора ми с вруна…

— Намесата ми беше полезна — изтъкна Валънтайн, — както ти сам призна навремето.

— Вярно. Само че не обичам да ми се месят. Не разбираш ли, че аз съм пълен господар на тази трупа?

Валънтайн повдигна небрежно рамене.

— Никой не оспорва това.

— Но разбираш ли го? Братята ми го разбират. Съзнават, че едно тяло може да има само една глава — освен ако не е тяло на су-сухерис, но не става дума за тях, — а тук аз съм главата, от моя мозък идват плановете и нарежданията и само от моя. — Залзан Кавол се усмихна студено. — Тирания ли е това? Не. Просто умение да се ръководи. Жонгльорите никога не могат да бъдат демократи, Валънтайн. Един ум чертае плановете, един-единствен, иначе ще настъпи хаос. А сега какво искаш от мен?

— Само да узная маршрута.

С едва потискан гняв Залзан Кавол изрече:

— Защо? Ти си на работа при нас. Ще ходиш, където отиваме ние. Любопитството ти е неуместно.

— А аз не мисля така. За мен някои маршрути са по-полезни от други.

— Полезни? За теб? Значи имаш планове? А ти ми каза, че си нямал никакви планове!

— Сега вече имам.

— Какъв е планът ти тогава?

Валънтайн пое дълбоко дъх.

— Накрая да стигна като поклонник до Острова и да стана почитател на Господарката. Тъй като всички кораби с поклонници отплават от Пилиплок, а целият Зимроел се простира между нас и Пилиплок, ще бъде важно за мен да зная дали възнамеряваш да се движиш в някаква друга посока, да речем, към Велатис или може би обратно, към Тиломон или Нарабал, вместо…