Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 57

На следната нощ в един град в покрайнините на Фолкинкип пак сънува понтифекса и коронала. Този сън беше мъгляв и Валънтайн не си спомняше нищо от него, само му се мержелееха образи на страшни кралски особи, огромни тържествени сборища и несполучливи опити за общуване. Събуди се с чувство на дълбоко и мъчително недоволство. Несъмнено му се явяваха сънища с огромно значение, но беше безпомощен да ги изтълкува.

— Властниците те преследват и няма да те оставят на мира — каза Карабела на сутринта. — Сякаш си вързан за тях със здрави въжета. Не е естествено да сънуваш толкова често такива влиятелни особи. Според мен това сигурно са послания.

Валънтайн кимна.

— Дори в най-голямата дневна жега ми се струва, че усещам студените ръце на Краля на сънищата да притискат слепоочията ми. А когато затворя очи, пръстите му проникват чак в душата ми.

В очите на Карабела проблесна тревога.

— Сигурен ли си, че това са негови послания?

— Не, не съм сигурен. Но мисля…

— Може би Господарката…

— Господарката праща по-приятни, по-спокойни сънища, така поне смятам аз — рече Валънтайн. — Много се опасявам, че това са послания на Краля. Но какво иска от мен? Какво престъпление съм извършил?

Тя свъси вежди.

— Валънтайн, във Фолкинкип върви при гадател, както обеща.

— Да, ще потърся такъв.

Към разговора неочаквано се присъедини Аутифон Делиамбър.

— Може ли да направя една препоръка?

Валънтайн не бе забелязал приближаването на сбръчкания дребен врун. Той погледна надолу учуден.

— Прощавайте — заговори магьосникът, без да се церемони. — Случайно дочух какво си приказвате. Значи смяташ, че те безпокоят послания?

— Нищо друго не биха могли да бъдат.

— Сигурен ли си?

— В нищо не съм сигурен. Дори в името си, нито в твоето име, нито кой ден от седмицата сме.

— Посланията рядко са неясни. Обикновено знаем извън всякакво съмнение кога говори Кралят и кога Господарката — каза Делиамбър.

Валънтайн поклати глава.

— Тия дни съзнанието ми е замъглено. В нищо не съм сигурен. Но тези сънища ме безпокоят и трябва да получа разяснения, макар че почти не проумявам как да формулирам въпросите си.

Врунът посегна да улови ръката на Валънтайн с едно от нежните си, сложно разклонени пипала.

— Довери ми се. Твоето съзнание може да е замъглено, но моето не е и аз те виждам ясно. Името ми е Делиамбър, а твоето — Валънтайн, и днес сме петиден от деветата седмица на лятото, а във Фолкинкип живее съногадателката Тизана, която ми е близка приятелка, тя ще ти помогне да намериш верния път. Върви при нея и кажи, че й пращам поздрави и благопожелания. Време е да започнеш да се оправяш от нещастието, което те е сполетяло, Валънтайн.

— Нещастие? Нещастие ли? Какво нещастие?

— Върви при Тизана — повтори Делиамбър твърдо.

Валънтайн потърси Залзан Кавол, който разговаряше с някакъв жител на селото. Най-после скандарът свърши и се обърна към Валънтайн, който каза: