Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 332

— Милорд! — От другата посока дотича запъхтян вестоносец.

Валънтайн се поколеба пред входа на избата.

— Какво има? — тросна се той.

— Милорд, праща ме херцог Насимонт. Открихме Доминин Барджазид барикадиран в Киникеновата обсерватория. Моли ви да дойдете бързо да ръководите залавянето му.

Валънтайн кимна. Така беше по-добре, отколкото да стои бездеен тук. Обърна се към един адютант:

— Предайте на Елидат, че се качвам обратно горе. Той има пълна власт да се добере до климатичните машини както може.

Но Валънтайн бе изминал съвсем късо разстояние по коридорите, когато дойде един адютант на Горзвал да съобщи, че според сведенията узурпаторът се намирал в Пиниторския двор. А няколко минути по-късно се получи вест от Лизамон Хълтин, че го преследвала бързо по един спираловиден коридор, водещ за отразяващия басейн на лорд Симинейв.

В главната алея Валънтайн намери Делиамбър, който следеше действието с дълбоко увлечение. След като предаде на вруна противоречивите сведения, попита:

— Възможно ли е да се намира на трите места едновременно?

— По всяка вероятност на нито едно — отговори магьосникът. — Освен ако няма трима като него. В което се съмнявам, макар че усещам мрачното му и силно присъствие на това място.

— В някой определен сектор ли?

— Трудно е да се каже. Вашият враг е толкова жизнеспособен, че се излъчва от всеки камък на Замъка, и отраженията ме объркват. Но мисля, че няма да се обърквам още дълго време.

— Лорд Валънтайн!

Беше нов вестоносец — и то с познато лице, с дебели рунтави сключени вежди, изпъкнала брадичка, приятна самоуверена усмивка. Още една частица от изчезналото минало се връщаше на мястото си, защото този човек беше Тунигорн, вторият най-близък приятел от детството на Валънтайн, сега един от високопоставените министри на кралството, който гледаше непознатия пред себе си със светнали проницателни очи, сякаш се мъчеше да открие Валънтайн под чуждия облик. С него беше Шанамир.

— Тунигорн! — извика Валънтайн.

— Милорд! Елидат каза, че сте се променили, но не предполагах…

— Толкова ли съм ти непознат с това лице?

Тунигорн се усмихна.

— Ще трябва да свикна, милорд. Но това ще стане с течение на времето. Нося ви добра новина.

— Достатъчно добра е новината, че те виждам отново.

— Но аз ви нося още по-добра. Предателят е открит.

— Три пъти в течение на половин час вече ми казваха, че е на три различни места.