Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 277

Той поклати глава.

— Може би ще успеем да избегнем това. Да вървим — каза той. — Време е да се махаме от това място.

Близо до вратата, известна като Отвора на водите, Валънтайн се събра радостно със своите сподвижници и се срещна с офицерите, придадени му от министрите на понтифекса. Те изглеждаха способни хора, чийто дух бе приповдигнат забележимо от възможността да напуснат мрачните дълбини на Лабиринта. Предводител им беше един дребен, стегнат човек на име Ерманар с ниско подстригана червеникава коса и къса островърха брадичка, който по ръст, движения и прямота би минал за брат на Слийт. Той веднага се понрави на Валънтайн. Ерманар направи звездния знак набързо, небрежно, усмихна се топло на Валънтайн и рече:

— Аз ще бъда до вас, милорд, докато Замъкът отново стане ваш.

— Дано пътят ни на север бъде лек — каза Валънтайн.

— Избрали ли сте вече път?

— С речен кораб по Глейдж ще стигнем най-бързо, нали?

Ерманар кимна.

— През всяко друго време на годината, да. Но есенните дъждове започнаха, а те бяха извънредно проливни. — Той извади малка карта на Централен Алханроел, на която върху парче тъмна материя бяха отбелязани в яркочервено местностите от Лабиринта до замъка Връхни. — Виждате ли, милорд, Глейдж се спуща от върха и се влива в езерото Рогхоиз, а останалата й част излиза оттук и продължава към Отвора на водите пред нас. Точно сега реката е придошла и е опасна от Пендиуейн до езерото — сиреч на стотици мили разстояние. Аз предлагам да пътуваме по суша поне до Пендиуейн. Там можем да уредим превозването ни с кораб до извора на Глейдж.

— Това ми се струва разумно. Познавате ли пътищата?

— Доста добре, милорд. — Ерманар посочи с пръст на картата. — Много зависи от това, дали долината на Глейдж е наводнена толкова, колкото говори мълвата. Според мен по-добре да се придвижим през долината на Глейдж по този начин, като просто заобиколим северната страна на езерото Рогхоиз, без да се отдалечаваме прекалено от реката.

— Ами ако долината е наводнена?

— Тогава можем да използваме пътищата по̀ на север. Ала земята там е суха, неприветлива, почти пустиня. Трудно ще се снабдяваме с провизии. А и ще се приближим твърде много до това място, което ме плаши.

Той потупа картата в една точка точно на северозапад от езерото Рогхоиз.