Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 256

Хджортката огледа внимателно Валънтайн, който, изглежда, не й направи особено впечатление.

— По каква работа сте тук? — запита тя.

— Да поискам аудиенция с понтифекса.

— Аудиенция с понтифекса — повтори хджортката учудено, сякаш Валънтайн бе казал: „Да поискам чифт крила. Да поискам позволение да изпия океана.“ — Аудиенция с понтифекса! — тя се засмя. — Понтифексът не дава аудиенции.

— Вие ли сте главните му министри?

Смехът стана по-гръмогласен.

— Това е Домът на летописите, а не Тронната зала. Тук няма никакви държавни министри.

Тримата служители се обърнаха и тръгнаха обратно към вратата.

— Почакайте! — извика Валънтайн.

Той премина в сънно състояние и отправи към тях спешно видение. То нямаше определено съдържание, само широк и общ смисъл, че здравият ред е в опасност, че административната власт е сериозно застрашена и че единствено те могат да отблъснат силите на хаоса. Продължаваха да вървят и Валънтайн удвои мощта на посланието си, докато се изпоти и затрепери от напрежение. Спряха се. Хджортката погледна назад.

— Какво търсите тук? — попита тя.

— Да бъдем допуснати до министрите на понтифекса.

Посъветваха се шепнешком.

— Какво да правим? — запита Валънтайн Делиамбър. — Да им пожонглираме ли?

— Старай се да бъдеш търпелив — прошепна врунът.

Трудно му беше, но все пак Валънтайн стискаше езика си. След няколко минути служителите се върнаха и казаха, че може да влезе с петима от спътниците си. Другите ще трябва да се настанят на по-горно ниво. Валънтайн се намръщи. Но явно нямаше полза да спори с тези маскирани. Той избра Делиамбър, Карабела, Слийт, Азенхарт и Залзан Кавол да продължат по-нататък с него.

— Къде ще се настанят останалите? — попита Валънтайн.

Хджортката повдигна рамене. Това не я засягаше. От полумрака от дясната страна на Валънтайн долетя висок ясен глас:

— Нуждае ли се някой от водач за по-горните нива?

Валънтайн се засмя под мустак.

— Хисун, ти ли си? Още ли си тук?

— Сметнах, че ще ви потрябвам.

— Трябваш ни. Намери свястно място за настаняване на моите хора във външния кръг, близо до Отвора на водите, нека ме почакат там, докато свърша тук долу.

Хисун кимна.

— Искам само три крони.

— Какво?! Та нали и без туй желаеш да стигнеш до върха! И преди пет минути каза, че следващия път, когато ми станеш водач, няма да ти плащам!

— То ще бъде за следващия път — отвърна Хисун сериозно. — За сега не се отнася. Нима ще лишиш едно бедно дете от препитание?

С въздишка Валънтайн каза на Залзан Кавол:

— Дай му три крони.

Момчето скочи в първата кола. След малко целият керван зави и потегли. Валънтайн и петимата му спътници минаха през входа на Дома на летописите.

Във всички посоки се виеха коридори. В лошо осветени кабинки чиновници бяха наведени ниско над купчини документи. Въздухът тук беше сух и миришеше на мухъл, а общият вид на мястото — дори по-отблъскващ отколкото на предишните нива. Валънтайн разбра, че това е административният център на Маджипур, мястото, където се вършеше истинската работа свързана с управляването на двайсет милиарда същества. Съзнанието, че тези сновящи насам-натам гноми, тези ровещи в земята къртици държат действителната власт в света, го смразяваше.