Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 153

Воркосиган насочи поглед през стъклото.

— Тук не става въпрос за почивка — въздъхна той. — Става въпрос за страх… Леден, сковаващ душата страх! — На устните му се появи виновна усмивка: — Знаеш ли, доскоро се мислех за твърд и безкомпромисен тип, истински смелчага. Но откакто те срещнах, започнах да се съмнявам в това. Просто бях забравил какво означава да гледаш към бъдещето с открито сърце…

— Разбирам.

— Не съм длъжен да приемам това предложение. Мога да го отклоня, без да изпитвам никакви угризения на съвестта.

— Наистина ли? — попита тя и погледите им се срещнаха.

— Не за този живот си мечтала, когато напусна Колония Бета, нали?

— Не съм дошла за някакъв живот. Дойдох за теб. А ти искаш ли го?

— Какъв въпрос, Господи — колебливо се усмихна той. — Такъв шанс идва веднъж в живота… Да, искам го! Но това е истинска отрова, Корделия. Властта е опасно лекарство. Виж в какво го е превърнала. Някога той беше нормален, дори щастлив… Мисля, че бих отхвърлил всяко друго предложение, без окото ми да мигне! Но това…

Вортала се облегна на бастуна си и закуцука към тях.

— Хайде, Арал, решавай! Краката ме заболяха да те чакам. Стига с тая твоя деликатност! Познавам поне дузина мъже, които глави ще режат за подобен пост. А на теб ти го поднасят ей така, като на тепсия!

Само Корделия и императорът разбраха защо Воркосиган посрещна тези думи с къс, лаещ смях. Очите му се заковаха върху лицето на болния владетел, от гърдите му се откъсна тежка въздишка.

— Да бъде твоето, старче — промърмори той. — Май си открил начин да управляваш и от гроба!

— Обещавам да ти се явявам непрекъснато — кимна императорът и на устата му се появи доволна усмивка. — Налага се веднага да започнеш подбора на хората си. Искам внука ми и принцесата да бъдат под закрилата на капитан Негри, но ти спокойно можеш да привлечеш командор Илиан…

— Да, той е подходящ. Преживяхме доста неща заедно и се разбирахме добре. — Някаква приятна мисъл накара лицето на Воркосиган да светне: — Вече зная кого ще назнача за свой личен секретар. Но за целта ще трябва да получи офицерско звание…

— Вортала ще направи всичко необходимо — заяви императорът и безсилно се отпусна на възглавницата. Лицето му потъмня, устните му станаха лилави. — Май е време да повикате доктора… — Ръката му леко помръдна и присъстващите разбраха, че аудиенцията е приключила.

Воркосиган и Корделия напуснаха резиденцията на императора чак вечерта. Летният въздух беше топъл и приятен, натежал от влагата на близката река. След тях тръгнаха новите им телохранители, облечени в познатите черни униформи. Съвещанието с Негри, Вортала и Илиан продължи часове. Главата на Корделия се замая от многобройните теми, обсъждани до най-незначителните подробности. С известна завист установи, че Воркосиган няма никакви проблеми с паметта и идеите му неизменно се оказваха колкото навременни, толкова и добри.

Лицето му видимо се промени, както и цялото му поведение. За пръв път след пристигането си на Бараяр Корделия го виждаше силен и самоуверен, кипящ от енергия. Най-сетне се завърна към пълноценния живот, помисли си тя. Гледа напред, а не в миналото. Така го харесвам повече, въпреки рисковете…