Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 137

В гласа му пролича колеблива жажда, плахото желание бе бързо потиснато от несигурността. Колебахме се толкова дълго, че това вече ни става навик, въздъхна в себе си тя. После изведнъж разбра причината за страха му: той мислеше, че се е отбила само на гости! Прекалено дълго пътувах за един кратък разговор, любов моя! Ти НАИСТИНА си пиян!

— Колкото пожелаеш. Когато се прибрах у дома, открих, че всичко се е променило. Или аз се бях променила… Нищо не беше както преди. Обиждах всички, непрекъснато си търсех белята… Подадох си оставката… Писмено, от Ескобар… Всичко, което притежавам, се намира в багажника на един малък летателен апарат, паркиран на алеята долу…

Изпита дълбоко удовлетворение от радостния блясък вочите му. Горкият, най-после разбра, че е дошла завинаги!

— Сега ще стана — изпъшка той и се наклони към страничния край на стола. — Страхувам се обаче, че по неизвестни причини краката отказват да ми се подчиняват, за разлика от езика… Предпочитам да падна в краката ти по друг повод… Ей сега ще се оправя… А междувременно ти би могла да седнеш при мен…

— С удоволствие — изправи се тя. — Но няма ли да те смачкам? Доста съм едричка…

— Сядай, не се притеснявай — отвърна той. — И без това мразя кльощавите жени! Е, така вече е по-добре…

Корделия го възседна, сгуши се на гърдите му и сложи глава на рамото му. Сега беше сигурна, че го държи в плен… От гърдите на пленника се изтръгна нещо средно между въздишка и смях, а на нея изведнъж й се прииска цял живот да останат прегърнати.

— Ще трябва да се откажеш от самоубийството чрез алкохол — промърмори след известно време тя.

— Мислех, че не ми личи — шеговито подхвърли той.

— Е, не прекалено…

— Добре, това ме устройва. Пиянството е изключително неприятен акт.

— Дори баща ти е разтревожен за теб… Ако знаеш само как ме гледаше…

— Дано не е пуснал в ход оцъкления си поглед. Цял живот го е употребявал и всички трепереха пред него…

— Не, съвсем не… Дори се усмихна…

— Господи, не може да бъде! — възкликна Воркосиган и около очите му се появиха весели бръчици.

Тя се засмя, изви глава и надникна в очите му. Е, сега вече е по-добре, МНОГО ПО-ДОБРЕ!

— Обещавам да се избръсна! — извика той, обзет от внезапен ентусиазъм.

— Хайде, не се натягай чак толкова заради мен. Забравяш, че и аз дойдох да си почина… Да сключим примирие по този въпрос, а?

— Добре — съгласи се той, зарови лице в косата й и напълни ноздрите си с аромата й. Мускулите му под нея бавно започнаха да се отпускат. Като тетивата на опънат до крайност лък…

* * *

Първото си съвместно пътуване предприеха няколко седмици след сватбата. Корделия пожела да придружи Воркосиган при посещението му в Имперската военна болница на Ворбар Султана. Отказаха се да летят, вместо това взеха назаем колата на стария граф. Зад волана се настани Ботари, който очевидно изпълняваше ролята и на шофьор. Корделия вече го познаваше достатъчно добре, за да усети, че зад обичайното му навъсено изражение се крие някакво допълнително напрежение.