Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 123

— Да се върнем на честната дума… Вярвате, че той никога не би нарушил дадената дума, така ли?

— Ами…

— Значи имате доказателства за противното…

— Бях свидетел на подобен акт… Но последиците бяха ужасни…

— Той нарушава думата си срещу определена цена?

— Не срещу цена. При него става въпрос за нещо друго…

— Май не мога да схвана разликата…

— Цената е нещо, което получаваш. А той даваше, всъщност губеше… Изгуби много, особено там, в космическото пространство на Ескобар…

Разговорът бавно се насочваше в опасна посока. ТРЯБВА да сменя темата, замаяно си помисли Корделия. Или просто да подремна… Мехта отново погледна часовника си, после напрегнато се приведе напред:

— Ескобар…

— При Ескобар Арал изгуби честта си… Каза, че ще се прибере у дома и ще се напие… Мисля, че Ескобар разби сърцето му…

— Арал… Винаги ли го наричате така?

— Той се обръща към мен с „мили капитане“ и това винаги ми се е струвало смешно… И някак разголващо… Наистина мисли за мен като за жена-боец… В това отношение Ворутиер беше прав… Мисля, че му помагах да разреши част от проблемите си… Просто със самото си присъствие… И това ме радваше… — Температурата в стаята видимо се покачи, Корделия сънливо се прозина. Пипалата на дима вече не дразнеха обонянието й.

— Жена-боец…

— Той обичаше своите бойци, знаете ли… И винаги ги е обичал. Изпълнен е от характерния за бараярците патриотизъм. Всичко в името на императора!… Макар че императорът едва ли заслужава това…

— Императорът…

— Нещастник. Изтерзан като Ботари… И също толкова луд…

— Ботари? Кой е той?

— Той разговаря с демони. Демоните му отвръщат. Ще го харесате. Арал го харесва… Аз също. Отличен спътник за поредното пътуване към ада… Говори езика на обитателите му…

Мехта се втренчи в екрана, промени част от заложените данни и се намръщи. После дългият й нокът почука по осветеното покритие.

— Императорът… — върна се назад тя.

Корделия с мъка държеше очите си отворени. Мехта запали нова цигара и я остави в пепелника до угарката на първата.

— Принцът… — прошепна Корделия. Не, не бива да споменавам принца, обади се предупредителен глас вътре в нея.

— Принцът — повтори Мехта.

— Не трябва да говоря за принца. Планината от трупове… — Очите й се присвиха от лютивия дим. Особен, сякаш отровен дим, излитащ от цигара, която никой не смее да пуши.

— Вие… Вие ме упойвате… — Корделия скочи на крака, въздухът в стаята й се стори гъст като лепило. Мехта се приведе напред, устните й се разтеглиха в напрегната гримаса. После също стана и отскочи назад, изненадана от връхлитащото тяло на Корделия.

Корделия сграбчи записващото устройство и се стовари с цялата си тежест отгоре му. После започна да му нанася силни удари със здравата си ръка.

— Никакви разговори! Стига вече смърт! Не можеш да ме принудиш да говоря!… Всичко отиде по дяволите! Съжалявам, копой, но това няма да ти се размине!… Моля те, пусни ме! Чуваш ли? Искам да ме пуснеш! Моля те!…

Мехта направи опит да я вдигне от пода. До слуха на Корделия долитаха отделни фрагменти от успокоителните й думи: