Читать «За честта на Вор» онлайн - страница 120

— А ти към коя категория се числиш, Корделия? — погледна я с интерес майка й.

— Как да кажа… Не го мразя, но не бих казала и че го боготворя… — Помълча, после тихо добави: — Но когато някой го нарани, имам чувството, че изтича моята кръв…

— О!

Това беше единственият коментар на майка й. Устата й продължаваше да се усмихва, но в очите й проблесна страх. Стана и се зае да подрежда дрехите на дъщеря си.

* * *

Командирът й се появи на четвъртия ден от отпуската. Със себе си водеше мълчалива спътница и сърцето на Корделия пропусна един такт.

— Капитан Нейсмит, това е доктор Мехта от медицинската служба към Експедиционния корпус — обяви командор Тейлър.

Доктор Мехта беше слаба жена с шоколадова кожа, почти връстница на Корделия. Тъмната й коса беше стегната на кок, от безупречно изгладената й униформа лъхаше на стерилност.

— Пак ли психиатър! — изпъшка Корделия и усети как мускулите на врата й окаменяват. Това означаваше нови разпити, нови лъжи и увъртания. С единствената цел да се прикрие празнотата в официалната й версия, запълнена от горчивите истини на Воркосиган…

— Получихме рапорта на командор Спраг с известно закъснение — добави с извинителен тон Тейлър. — Ужасна история! Искрено съжалявам за това, на което те подложихме. Ако рапортът беше пристигнал навреме, положително нямаше да се стигне дотам…

— Не исках да го ритна! — изчерви се Корделия. — Той просто ми се изпречи… Обещавам, че това няма да се повтори никога!

Командор Тейлър с мъка прикри усмивката си.

— Добре де, аз и без това не гласувах за него… Между нас казано, изобщо не ми пука за „Стабилния Фреди“. Но… — Тук направи пауза да се прокашля и някак тържествено добави: — Той самият проявява жив интерес към твоя случай. Вече си известна в цялата страна, независимо дали това ти харесва, или не…

— О, стига глупости!

— Не са глупости. Трябва да изпълниш дълга си!

Кого цитираш, Бил? — запита се Корделия. Това не е в твоя стил. Вдигна ръка да разтърка схванатите си вратни мускули и направи гримаса:

— Мисля, че изпълних дълга си както подобава! Какво още искат от мен?

Тейлър притеснено сви рамене:

— Дадоха ми да разбера, че… Всъщност ми внушиха, че имаш добри перспективи като говорител на правителството по военните въпроси… След като се възстановиш, разбира се.

— Господи! — стисна устни Корделия. — Тези хора имат доста странна представа за военната ми кариера! Виж какво ще ти кажа и го предай където трябва! Пет пари не давам за „Стабилния Фреди“ и глупавите хермафродити, които гласуваха за него! Нямам никакво намерение да се превръщам в пропагандна крава, която да доят разни смахнати политици! Изпитвам отвращение към политиката, ясно ли е? Цитатът е на добър мой приятел…

— Хубаво — сви рамене Тейлър и от устата му излетя въздишка на облекчение. Очевидно беше доволен, че неприятната част на мисията му приключи. — Оправяй се бързо, защото АЗ отговарям за формата на своите подчинени, нали?

— След отпуската ще бъда съвсем наред — увери го Корделия. — Нуждая се от почивка и нищо повече. А после искам да се върна обратно в Изследователския корпус.